“Ако някой ден ти кажа, че не съм се омъжила за теб по любов…”

Ще ти повярвам. И няма да чупя чинии.
В наше време е трудно да не си истерик…
Ще сляза до близката кръчма. Ще се напия.
Ще помоля кръчмаря да ми удари плесник.
На връщане, в асансьора, ще седна да се пречистя,
вмирисан от проклетия алкохол.
Ще си махна обувките. Конспирацията го иска.
Любопитни съседи – дал господ бол.
Ще сбъркам вратата. На друга ще хлопна.
Ще ме пратят по дяволите. „Ама че пън”.
Сънена бабка ще ми дойде на помощ.
„Млад си, бабиното. Бива ли тъй?”
После е ясно – под душа, леглото…
Няма да ме проклинаш. Не пия сефте.
Ще сложиш джезвето с кафе на котлона.
Ще целунеш детето. Ще изпереш.
Утрото ще покашля до вратата тактично.
Ще му отвориш по навик.
Ще го почерпиш с бонбон.
Ще му разкажеш всичко. Но скришом.
Ще си поплачеш мъничко. От любов…

Коментари:
:) :D :( :o 8O :? 8) :x :P :| ;) :lol: :oops: :cry: :evil: :twisted: :roll: :mrgreen: