А че, защо ли, питате…

А че защо ли, питате, тъй съм усмихнат
на фона на тоз житейски провал?
Вярно… А че защо ли… И аз се питам…
Гласовете ви чувам, главата си пипам…
Аха, може би щот още съм цял!…

Цял ли? Виж се бе, гледаш кат треснат!
Тялото – тук. А сърцето – къдей?
Главата ти – в Русе. А мислите – де са?
О, те ли… Ами, вижте… Срещнах една принцеса…
Горкият… Тресе го! И ума си загубил, брей!

Стегни се, момко! Психически сякаш здрав си,
въпреки целия твой житейски провал.
Принцеси бил срещнал… Ашколсун! Бравос!
Ти луд ли си?! Таквоз чудо няма, за жалост…
Не принцеси бе, хора! Срещнах само една!!!

Като звездичка, току – що изгряла, красива!…
С усмивка, по-топла от юлски ден!…
Гласът и – милион и едно звънчета звънливи!…
А очите… О, две пламъчета игриви!…
Най-игриви – щом гледат мен…

Ей на, затуй съм малко кат луд такъв весел!
По-добре луд обаче, нежели смъртник, нали?
Влюбен съм в най-чаровната, в моята си принцеса!!!
И се радвам, че с навити крачоли си тананикам песен…
Че съм нейният принц… Че съм жив!

Коментари:
  1. Дилбер says:

    Когато човек е влюбен,той престава да се храни…да спи…да работи… да е спокоен…с една дума ходи кат маносан и не знае къде се намира…нека всички в тоя живот успеят да се докоснат до това чувство, наречено любов, за да се чувстват живи… 😉

:) :D :( :o 8O :? 8) :x :P :| ;) :lol: :oops: :cry: :evil: :twisted: :roll: :mrgreen: