Защо си отиде

Защо си отиде
моя тъжна, измъчена нощ?
Моя бързаща нощ
като полет на зъзнеща птица.
Моя истинска нощ,
закичена с бяло перо.
Защо си отиде,
без дори да попиташ…
Защо превърна отново
леглото в легло
без платна и без фар?
Как сега да отплувам…
Защо накара онова паяче зло
да се сърди,
че отново го будим?
От часовника –
този зъл, непочтен изнудвач,
тихо стенеше тиктакаща,
утринна песен.
Не дочух –
Менделсон ли е, погребалния марш,
или тишината,
като съдник предрешена…
Моя нежна, отминала нощ.
Ти си тръгна.
И не каза „довиждане”.
Изпратих те до прозореца,
за последен път толкова лош,
и за първи път
мъничко истински.

Коментари:
  1. Симона Георгиева says:

    Толкова истинско…

  2. Александър Димитров says:

    Аз ти благодаря, Гинче! :)

  3. Гинка Петрова says:

    Мммммммм….нещо ме хвана за гърлото. Страхотен блог! Благодаря за приятелството.

  4. melek says:

    super, sa6e :)
    mi vleze ne6to v okoto 😥

:) :D :( :o 8O :? 8) :x :P :| ;) :lol: :oops: :cry: :evil: :twisted: :roll: :mrgreen: