За чавдарското калпаче и правилата

Автор: Александър Димитров

kalpak   Това е чавдарско калпаче! Всъщност, това е Чавдарското ми калпаче! Има разлика… Повечето хора от моето поколение ще я разберат. Особено онези, които изпитват наистина, ама наистина топли чувства към хубавите, стойностните неща от „онова време”… А такива имаше много! И всички тези хубави неща, спомените за които напоследък все по-често ме спохождат /защо ли…/, според мен бяха следствие на едно простичко нещенце – ПРАВИЛАТА! И това, че болшинството от нас и от нашите родители, баби и дядовци, ги спазваха! Някаква необяснима вътрешна потребност изпитвахме за това… Въпрос на дисциплина беше… и на самодисциплина също. Хей, младежи, знаете ли, че освен оценките за знания имахме и такава за поведение! И горко на този, на когото намалят поведението. Срам и позор не само за него, а и за цялото му семейство. Ще кажете – страх… Ще ви кажа – възпитание и убеденост, че правилата трябва да се спазват! Е, не бяхме светци, разбира се… Всеки от нас по своему си беше калпазанин и разбойник.

belejnik   Правехме пакости, изтърпявахме си наказанията, изяждахме си боя от мама и баба или от комшията /че сме му обрали черешата/… А това, че чичкото от опашката за хляб ни е издърпал ухото, задето сме го прередили, не се броеше… То си беше в реда на нещата… Както и това той да ни обади на татко и да си изядем боя още веднъж… Това си бяха най-обикновени житейски дреболии. Основните правила обаче ги спазвахме! И с гордост си носехме прилежно изгладената синя връзка! Това, че без нея не ни пускаха да влезем в училище и ни връщаха у дома да си я вземем, е друг въпрос… Така или иначе, ние ИСКАХМЕ да си я носим! Такива ми ти работи, младежи… Сигурно ще ви се сторят смешни, глупави и даже непонятни правилата на чавдарчето, но ние ги знаехме наизуст. Ако не вярвате, изпитайте майките и бабите си.

chavdarche1. Чавдарчето родината свободна, обича като своя майка родна.

2. Чавдарчето труда обича, на помощ първо се притича.

3. Малките чавдарчета са добри другарчета.

4. Чавдарчето е весело дете, играе, пее, учи се, чете.

5. Чавдарчето учтиво поздравява, то възрастните хора уважава.

6. Чавдарчето е примерно в къщи и във клас, то помни: “Пионер ще стана аз”.

   Видяхте ли? Сега ги изпитайте и на „Аз съм българче” и „Опълченците на Шипка”. Ще им бъде приятно. После ги помолете да ви разкажат още за правилата… И се опитайте да ги разберете… Защото така трябва…

Коментари:
  1. beni_5 says:

    Много хубав блог, поздравления /т.е. ашколсун :)/!!!
    Тук открих много незабравени и скъпи за мен неща – песни, спомени. И стиховете ти са на ниво. Пиши още, ще четем!

  2. ники says:

    Благодаря ти , че ме върна в прекрасните ми години ! За кой ли път осъзнавам колко ощетено поколение расте , ограничено в интернет пространството !

  3. tcvetelinka says:

    Правила! Ех, спомени, но правилата бяха спазвани. Днешните деца дори не ходят и на патронния празник в училището си.

  4. meto says:

    mnogo yako 😉

:) :D :( :o 8O :? 8) :x :P :| ;) :lol: :oops: :cry: :evil: :twisted: :roll: :mrgreen: