На тръгване

На тръгване, защото, всъщност, всеки си отива,
когато всичко ще е казано и ясно,
и ласките ще са ненужна милост,
а думите ще хапят като бясни.
Когато ще ни казват, че е смешно
хлапета да се правят на големи
и тайно ще минаваме за грешни
пред бабите на уличната сгледа.
Когато зад гърба ни ще шушукат,
от завист ли, от злоба – дявол знае,
че по-добре е нещо да се спука,
отколкото ей тъй, напук да трае.
Когато, по-съвременни от вчера,
превърнем в пепел дните си предишни,
тръгни си тихо. Да не те усетя.
А пък зад ъгъла, щом искаш, поплачи си.
За миналото. Как да го забравим…
За бъдещето. Има ли го всъщност…
На тръгване две думички ще ти оставя,
които все при мене да те връщат.

Коментари:
  1. Stefi Tinova says:

    Много хубаво!……

  2. Мариета Стоянова says:

    Страхотно е… :) 😳 😉

:) :D :( :o 8O :? 8) :x :P :| ;) :lol: :oops: :cry: :evil: :twisted: :roll: :mrgreen: