Нося в джобчето си скрито
бисерче неземно.
То долитна от звездите.
Всъщност, май че от Венера.
Радвам му се и се чудя
колко мога да му взема.
Смятам в лири, в драхми, в друго…
И тогава ми просветна –
БИСЕРЧЕТО Е БЕЗЦЕННО!
Друга участ заслужава –
утре тегля заем в евро,
в други ден – към Ниагара!
