Нямам търпение да пораснеш, сине.
Да стигнеш поне дръжката на вратата.
Да излезем заедно на разходка трима.
За ръка да те водим – мама и татко.
Да ти купим най-хубавата играчка.
И още – пет балончета сини.
Ех, как нямам търпение да пораснеш,
за да си поговорим, сине.

Публикувано на Sunday, March 7th, 2010 в 17:10 в категория Стихове. Можете да следите чрез RSS 2.0. Можете да оставите отговор, или да следите от вашия сайт.