Отново сам

Отново сам. Почти неземно чудо.
Като Адам, преди да му смалят ребрата.
И мислите ми, като мене луди,
превърнаха ми в лудница главата.
Отново сам. Сонет ли да напиша
или да сътворя поема!?…
Така е хубаво да си излишен
дори на някоя блондинка Ева.
Със себе си за нещо да поспориш.
Да прокълнеш съвременната политика…
Какво блаженство – сам да си говориш.
И да не чуе никой. Никой.

Коментари:
  1. Александър Димитров says:

    Разбира се, че помня, Моника! Нищо, че бяха далечните 1997/98… :) Благодаря ти за хубавите думи, както и за фейсбук приятелството… Поздрави на мама и тати :) :) :)

  2. Моника Колчевска says:

    Господин Димитров, не знам дали ме помните, но бях във вашата предучилищна група през далечните 1997-1998. Спомням си, когато издадохте стихосбирката “Почти неземно чудо”, бях там. Още си я пазя с автографа от вас. “Отново сам” е любимото ми стихотворение и през годините от 1-ви та чак до 12-ти клас стиховете на всички български поети са с изтрити редове в главата ми, освен това стихотворение! Мога на сън да го рецитирам… (:

:) :D :( :o 8O :? 8) :x :P :| ;) :lol: :oops: :cry: :evil: :twisted: :roll: :mrgreen: