Понякога светът се обръща
с краката нагоре. Наопаки.
Снежинки в небето се връщат.
Напосоки хукват посоките.
По пладне изгряват звездите.
Нагарчат нещо бонбоните.
С една дума – апокалипсис!
С две – не е за говорене…
Какви ги говоря ли? Слушайте, драга,
в главата ми, земно обла,
същият този хаос
разиграва си днеска коня.
Ще кажете – есть причина…
Ама вий сте ужасно права!
В таз адски студена зима,
на човек какво му остава,
освен кат света да лудне,
да не знай ден ли е, нощ ли…
Чакайте, май става чудо…
Де се дяна пустата лудост?!
Ха-ха-ха! Имам поща!
Понякога светът се обръща
Коментари:
