Сред пясъка

Сред пясъка, посипал плажа
с безброй прашинки от елмаз,
едно дете строеше замък,
тъй както някога и аз.
Купчинка мокра, после втора.
Прозорче мъничко отпред.
От кулите надничат хора
и махат с пясъчни ръце.
След малко всичко е готово.
Но слънцето, за участ зла,
напича силно и по обед
превръща замъка на прах.
Принцесата добра умира.
И принцът даже е мъртвец.
И детските сълзи напират
като предутринен дъждец.
Нима е тъжно да си малък?
Въпросът ми е май нелеп.
Мечтите се градят от пясък,
дори да няма там море.
Но непременно трябва слънце
за всеки замък от елмаз.
Децата вярват – ще осъмне,
тъй както някога и аз…

Коментари:
  1. Александър Димитров says:

    И на мен ми е любимо пък, как ще се разберем сега, а?… 😀

  2. maya mateeva says:

    ВЕЛИКО!!!Това го бях забравила,едно от любимите ми е!!!

:) :D :( :o 8O :? 8) :x :P :| ;) :lol: :oops: :cry: :evil: :twisted: :roll: :mrgreen: