Струва си да се прочете до края

Автор: Неизвестен

struvasi
~Да отидеш до телевизора и да го включиш от копчето на стабилизатора.
~Да поставиш игличката на грамофона точно там, където започва новото парче.
~Да върнеш бурканчетата от кисело мляко и бутилките от олио в магазина.
~Да си оставиш ключа под изтривалката, когато излизаш.
~Да пишеш писма на руско другарче.
~Да идеш на градска баня.
~Да носиш лентите във фотото да ти ги проявяват и после да чакаш да си вземеш снимките, за да ги видиш за пръв път.
~Да позвъниш на съседката в неделя сутрин с молба да ти услужи с чаша захар, понеже магазинът не работи, а после в знак на благодарност да й занесеш 3-4 парчета кекс.
~Да си оплетеш блуза по образец от списание Бурда.
~Да бързаш да се прибереш, защото ще ти “звъннат”.
~Да отидеш на сладкарница и да ти налеят от кранчето една от шест.
~Да вариш прясното мляко след като го купиш, защото ще вкисне.
~Да отключвиш с ключа, както ти е на врата.
~”На ти две лукчета, че нямам да ти върна.”
~Да събираш салфетки и станиоли от шоколадови яйца.
~Да си абониран за Славейче, Пламъче, Мурзилка, Веселые картинки, Космос, Паралели, Септемврийче
~Да се качиш в асансьора, да дръпнеш решетката и след това да пуснеш монетка 1 стотинка, за да тръгне.
~Да сложиш индиго м/у два листа и да напишеш доклад по биология в 2 екземпляра.
~Да влезеш в детската градина и да видиш всичките деца облечени в сини или червени престилки и шорти под тях, на ситни или едри квадратчета, тип ” голям пипит”.
~Да пушиш в самолет.
~Да пиеш кафе, смляно лично от теб с ръчна кафемелачка.
~Да се вълнуваш, когато “пуснат” нещо в магазина.
~Да имаш да пишеш домашно и да отидеш в читалнята да търсиш материали, защото няма Гугъл.
~Да си разменяте подаръци в училище за Нова година – старателно надписани книги и грамофонни плочи.
~Да свириш от балкона на детето да се прибира за вечеря, а не защото е тъмно или страшно.
~Да ходиш до “Домашни потреби” за тиган, до “Плод-зелечук” за чушки и домати, до “Млад техник” за детски играчки, до “Битовия комбинат” за …
~Да си купуваш плочи с музика.
~Да сменяш ремъка на касетофона.
~Да бъркаш нескафе със захар и лъжичка докато направи пяна, за да стане фрапе.
~Да играеш на криеница, стражари и апаши и пътни знаци.
~Да играеш на ръбче /без да мине никаква кола покрай теб/.
~Да звъниш на вратата на някоя бабичка и да тичаш да се скриеш.
~Да си дадеш чорапогащника на ‘ловим бримки’.
~Да си вариш домашна кола-маска.
~Да хвърляш яйца от балкона върху неприятелите си.
~Да гледаш на черно-бял телевизор “Студио Х” всяка събота след 23.30 часа.
~Да скачаш на ластик на улицата пред блока.
~Да участваш в Ленински съботник.
~Да гледаш в неделя сутрин “Бързи, смели, сръчни”.
~Да познаваш мириса на “Кореком”.
~Да цъкаш пред величието на новия Москвич.
~Да се съберете родата на копане или бране на царевица или грозде.
~Да печеш чушки на чушкопек на терасата и да се питате с приятелката ти от 2 етаж коя колко има още да пече.
~Най-големият магазин, който си виждал, да са централните хали.
~Да разлистваш Некерман и да му се взираш с влажни очи.
~Да си правиш захарна вода за косата, вместо гел.
~Да се подредите всички от семейството за банани на Нова Година и да се правите, че не се познавате.
~Да си шиеш разни дрехи, когато те поканят на сватба, банкет или друго събитие, за да си по-модерен.
~Да си боядисваш дъвката с магданоз в зелено.
~Да се състезаваш с другарчетата за най-бърза подредба на кубчето на Рубик.
~Да събираш лайка, мащерка и други билки за чавдарско или пионерско поръчение през лятото.
~Да те гледат кисели продавачки, а ти да се отнасяш с тях като с богини.
~Да имаш уокмен и за да не му се изхабят батериите, да въртиш касетата на химикал/молив.
~Да си мечтаеш за “ходеща кукла” от СССР.
~Да отидеш на истинско изпращане на войник.
~Да чакаш с нетърпение Дядо Мраз на Нова година, да се чудиш какво ще ти донесе и още преди да е дошъл, да откриеш подаръка в гардероба, прилежно скрит из дрехите.
~Да се возиш в автобуса с билетче от 6 стотинки.
~Да купуваш бира и да вдигаш всяка бутилка, за да провериш дали няма утайка, като избираш само зелени или само кафяви бутилки.
~Да носиш пръстенчета, направени от обвиката на бонбони Лакта.
~Да си опечеш филийка на печка с дърва или на котлона, вместо на тостер.
~Да увиваш чужда книга, взета назаем, с вестникарска хартия, за да не се повреди.
~Да влезеш в супера, а там да има само сол и оцет.
~Да стоите до тъмно с децата навън и да си разказвате страшни истории за извънземни. След това се изпращате взаимно, защото си умирате от страх.
~Да звъниш на телефон 177, предшественик на чатрумовете. Включваш се в конферентен разговор с още n на брой хора, ако някой ти допадне – разменяте си телефоните и си звъните.
~Да заминеш на море с руло тоалетна хартия в багажа.
~Всеки възрастен, познат или не, да може да ти плесне един зад врата или да ти издърпа ухото, ако си направил нещо нередно, а майка ти не само няма да се възмути, че някой е пипнал безценното й чедо, което се държи като диване, ами и ще им благодари и после сама ще ти плесне един зад врата и ще ти
издърпа ушите…
~Да си купиш половинка хляб за 15 ст.
~Преди филмите да има преглед със сериозен чичко, който да ти обясни какво ще видиш и как трябва да го разбереш.
~Да ядеш луканка по празници.
~Да си носиш стотинките в кожено портмоненце на врата.
~Да си прибираш ключа на връв под блузата, за да не ти го снимат от самолет и после да влязат у вас.
~Да слушаш всеки следобед нивото на река Дунав в сантиметри.
~Да нямаш видео, да слушаш филма, преразказан от приятел, който го е чул от приятел, а после да го преразкажеш толкова подробно и цветно на друг, все едно си го видял сам.
~Да идеш в чужбина точно след падането на режима и всичко, което да можеш да напишеш в картичката до близките да е ‘Тук магазините са пълни!’, от което майка ти да умре от срам.
~Майка ти да донесе огромен чувал със соц дамски превръзки, на които лепилото не им държи даже предпазната лента, и вкъщи да настъпи небивала веселба, защото сте три жени, а лигнинът е неудобна работа.
~Да има само два канала на телевизията: Първа програма – работи от сутринта до 12, завършва с химна; Втора програма – работи от 5 следобяд до 9-10 вечерта.
~Да си “дежурен” до вратата на класната стая и да викаш “Клас стани! Клас мирно!”
~Да си простират съседите от първите етажи прането на онези простори, дето бяха поставени пред всеки блок. Гащи, чорапи, гащи, чорапи, потник.
~Да си купиш еспадрили и да им слагаш подметки при обущаря.
~Да се прибереш вечер и ако вашите ги няма, да тръгнеш да ги търсиш в съседите, ако не ги намериш, да ги изчакаш у тях.
~Да се събирате у вас или съседите, защото спират тока 2 към 1 и освен това няма друго какво да се прави.
~Да гледаш през прозореца кой блок има ток и да прелистваш на ум дали не познаваш някой от там, за да му идеш на гости да гледаш мача.
~Да те накажат с мъмрене по радиоуредбата в училище. Да ти намалят поведението! С две единици!
~Да си купиш касети за 7 лева с връзки.
~Да гледаш в тавана светлината от нафтовата печка, докато заспиш.
~Да ходиш до “Кореком” и да гледаш показаните тоблерони, шоколадови яйца и касетофони с жален поглед.
~Да помагаш на тате да прекарате “държавния” бензин през филтър със син камък, за да му се махне боята и да не ви хванат.
~Да ходиш на училище от 07.00ч., за да участваш в задължителната физзарядка.
~Баща ти да монтира втора инсталация вкъщи на 12V за осветление и да върже портативен руски телевизор към нея, за да гледате “Время” или “Панорама”.
~Да си купиш билетче за градски в София и да се возиш с него във Варна. При проверка от контрольор всичко да е наред.
~Да ходиш в “Търговия на едро”, за да си купите банани с връзки и в пълна секретност.
~Да носиш 2 стари гуми, годни за регенерат, за да можете да си купите 1 нова “Вида Спорт”. Имаше и руски в “Кореком”.
~Да скриеш изкуствените зъби на баба си.
~Да се хвалиш пред приятелчетата си колко бой си изял от мама и тате.
~Да висиш на опашка всеки вторник пред РЕП-а с още десетина вагабонти, с надеждата да докарат “Pif” и ако няма, да търчите през глава до следващия РЕП.
~Да можеш по всяко време като огладнееш, да отидеш у съседите и да те нахранят.
~Да измислиш мелодия, която да свириш с уста, за да си повикаш детето да се прибира.
~Баба ти прави най-добрите палачинки!
~Да наблюдаваш всяка неделя как баща ти и повечето комшии навличат вехти дрехи и работни престилки и започват да “оправят” колите си.
~Да слагаш хартийка в кибрита, за да не му дрънкат клечките и да те хванат в училище, че пушиш.
~Да си занесеш запалката за зареждане.
~Да си мечтаеш за електронен часовник.
~Да отидеш на НВО.
~Да стоиш две години в казармата плюс три месеца задръжка, ако не си приет да учиш.
~Да имаш политически изпит за влизане във ВУЗ.
~Да имаш политически изпит за дипломиране във ВУЗ.
   Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали! С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там, където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си! Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка – и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео! Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели? Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро”. Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите… Дааа, такива бяхме, а ето какви станахме:
01. По погрешка въвеждаш пин кода си на микровълновата.
02. Не си редил пасианс с истински карти от години.
03. Не можеш да си намериш колата на паркинга, освен ако не я повикаш с алармата.
04. Баба ти говори повече за Есмералда и Рич, отколкото за собствените си деца.
05. Знаеш повече за проблемите на Брад Пит, отколкото за тези на собствения си брат.
06. Чуваш по новините, че 50 човека са били взривени и сменяш канала, защото не е нищо
ново.
07. Сваляш си обувките, преди да влезеш… в самолета.
08. Имаш списък с 15 телефонни номера, за да се обадиш на 3 членното си семейство.
10. Най-добрият приятел на човека вече не е кучето, а мобилният телефон.
11. Звъниш си всяка сутрин… за да намериш къде си оставил мобилния си телефон.
12. Тъпо ти е, че не можеш да звъннеш и на дистанционното на телевизора, като изчезне.
13. Не знаеш ничий телефон наизуст, дори собственият си, защото всички са ти в GSM-a.
14. Да си забравиш GSM-a вкъщи е драма. Единственото по-страшно е да го загубиш!
15. Децата ти играят футбол всеки ден… пред компютъра.
16. 10- годишния ти племенник не може да говори много, но може да чати перфектно.
17. 10- годишния ти племенник пише по-бързо на клавиатурата, отколкото говори.
18. Не си модерен, ако си на 20 години и не си спал с някой от твоя пол.
19. Ако си на тинейджърски купон, можеш да пикаеш навсякъде, но не и в тоалетната. Тя е само за секс.
20. Повечето хора, родени около 1990, вече са правили повече секс от теб.
21. Ако слушаш песни, чиито текст има смисъл, значи или си прекалено стар, или прекалено гей.
22. Сложил си парола на файла с паролите си.
23. Пращаш е-мейли на колегата в съседния офис.
24. Като причина да не поддържаш връзка с роднини и приятели изтъкваш, че нямат е-мейли.
25. Проверяваш си е-пощата по 5 пъти на ден, но нямаш време да поговориш с майка си повече от веднъж седмично.
26. Ако не получаваш поща вкъщи повече от седмица, се чувстваш пренебрегнат, макар да получаваш редовно само глупави реклами. Ако обаче не получиш никакъв е-мейл за повече от ден-два, даже спам-ът започва да ти липсва.
27. Мразиш да пишеш с химикал, защото няма спелинг чек (проверка на правописа).
28. Оплакваш се, че на GSM-ът ти нямаш “copy” – “paste”.
29. Купил си си дигитална камера, за да правиш колкото си искаш снимки и сега имаш толкова много, че нямаш време да ги гледаш.
30. Спираш пред вас с колата и използваш GSM-a, за да провериш дали няма някой вкъщи, за да ти помогне с покупките.
31. Ядосваш се на приятелите ти, че закъсняват с 5 минути и още не са ти звъннали на GSM-a.
32. Децата ти не искат да ядат храна, която не е танцувала по телевизията.
33 Ставаш сутрин и влизаш в Интернет, преди да влезеш в кухнята да си направиш кафе.
34. Колкото повече си разпределяш времето, толкова по-малко ти остава.
35. Слагаш наклонени усмивки, дори когато пишеш с химикал.
36. Накланяш си главата на една страна, когато се усмихваш.
37. Четеш този текст, съгласен си с него, и се усмихваш.
38. Още по-лошо, знаеш на кого точно ще препратиш тази статия.
39. Прекалено си увлечен, за да забележиш, че в този списък номер 9 няма.
40. Трябва ти само секунда, за да пробягаш с поглед текста и да се убедиш, че номер 9 наистина няма.

Коментари:
  1. topalski65 says:

    Страшно много ми хареса.Ще го дам на сина ми да го прочете,той е на 23г.,и съответно трябва да му разяснявам някои неща защото не и чувал за тях. 😀

  2. melek says:

    ae wie ludi li ste da go 4eta cqloto MAiko 😯 😀

  3. Marusq says:

    Абе, хора, какво правите вие? Не знаете ли, че живеете във време, когато Русия е направо обидна дума и ако споделите, че руският език ви допада, веднага ще ви се нахвърлят като добермани. Я, веднага да спретнете един проевропейски и проамерикански сайт!Човек трябва да се съобразява с повелята на Партията.Като ги слушам половината недоносчета, дето бръщолевят комунизма това, комунизма онова, си мисля, че съм живяла в паралелна реалност. Няма ли кой да ги светне, че строят се наричаше социалистически. То верно имаше големи щуротии и трудно беше човеку да си поеме дъх, ама и капитализмът, дето се крепи на едната полицейщина в защита на лихварите също не е стока. Затова, казвам аз, да вземем да си създадем една родина, в която да си ни е добре на такива като нас.Гето да си направим, казвам. И без друго тарамбуците и чалгарите са ни заврели в ъгъла.Хайде, засега чао!Отивам да обмисля идеята, ако не ме приберат с мотива, че е противозаконна, понеже живеем в свободна страна и трябва да протестираме на определените места с предварителна заявка, когато освирепеем от глад.

  4. катина says:

    Сашкин, от известно време ви следя, т.е. чета. Аплодисменти за единомислието ви, млади хора. То дава крила! По-горе един млад човек писа, че жалбата по младост си е чиста човещинка, а всяка друга асоциациация с комунизма е твърде гранично, простете ми за думичката. Младостта може да е споделена по всякакъв начин, но едва ли и чрез символиката на москвича, червената връзка, естествено , по чужд тертип, както и по безметежното съществуване, когато бурканчето кисело мляко и поне двукратните почивки по курортите с картите на “пролетарското благоденствие” са в кърпа вързани. И с риск да бъда линчувана, без да искам да ви се противопоставям, т.к. вие / в по-голямата си част/ тъгувате и се поздравявате за времето, когато аз съм била на твърде солидна възраст, съотнесена с вашата, ще ви кажа, че всичко това прилича на нещо като “the working class hero is something to be…”.Начетени хора сте, знаете и кой е Джон Ленън. Нима не се стремите всички към другото? Въпреки че аристократът може да е с “длани челични”. Не смятате ли?
    А има ли русофили сред вас, освен господин Сашкин?
    Или сте само на вълна “носталгия”?
    Има толкова красиви неща, които могат да бъдат казани и прочетени на руски. Да бъдат изслушани и изпети. Да бъдат споделени. Като че ли само Сашкин споделя някои от руските си пристрастия. А всички останали го поздравяват за това. И май толкоз. Всички ли тъгувате? Не сте ли веселяци по душа? Тъгата крие в себе си красота, но не само…
    А какво ще кажете за българското, Сашкин? Не мислите ли, че началото е тук и оттук? Руското не е ли само илюзорната матрица, която смятате, че е част от душата ви?
    С поздрав за вас и всички, които ви четат и обичат! Катина

  5. Daniela says:

    a seshtate li se za baloni, pulni s voda, otpret s biberon:))))))

  6. Дилбер Мехмедова says:

    Браво на автора на блога!!! Наистина приятно място, което ме върна години назад, в детството, и ме накара да се усмихна :) :) :) Да, точно така – стоплящо място… Желая му успех! Мисля обаче, че дори в коментарите не бива да се политикантства. Разбира се, че и тогава, и сега се случват добри и лоши неща! Всеки от нас, израснал в “онова време”, с ръка на сърцето ще признае, че много от нещата тогава му липсват. И то не само защото изпитва носталгия по детството си… И много от това, което му се случва сега, при “капитализма”, го кара да се чувства… тъпо… Истината винаги е някъде по средата… Не е ли по-добре да си спомним хубавото и да се опитаме да го пренесем в настоящето… Кой колкото може… И както може… Успех на всички и дерзайте!

  7. Тони says:

    Комунизма няма и не може да има добри страни. Като цяло идеята е сбъркана, защото не описва дори близо до верноста човешката природа. Комунизма в същноста си погубва някой от най-добрите човешки качества. Оттук нататък всякакви извращения са съвсем логични, доказателствата са по целия свят.

  8. Филип Петров says:

    Господин Грънчаров,

    Много едностранчиво гледате на нещата. Да, “комунизмът” (въпреки, че нямаше нищо общо с такъв) в България не беше добър строй. Това не значи, че нямаше и своите добри страни. В този ред на мисли да – и национал-социализмът има положителни страни. И в този ред на мисли да – и капитализмът (сегашния идеал) си има своите лоши страни. Изобщо няма черно-бяло на този свят.

    Важното е да взимаме най-доброто открито при едни и да го прилагаме при други. Само така се постига прогрес. Когато хора като вас отричат всичко преди тях, то вие се отказвате от прогрес. Обричате се да откривате “топлата вода” и “колелото”. Жалко, иначе доколкото знам сте навътре в политическите среди. Или може би точно такава е вашата политика – на конфронтация и популизъм?

  9. Natoli says:

    “Другарю” Грънчаров,
    Сигурен съм, че по времето на Социализма, защото всички знаем, че до комунизъм така и не стигнахме, ти лично си произнасял имената на Другаря Тодор Живков и Другаря Леонид Брежнев с благоговение, изтъквал си предимствата на Москвича пред всички други автомобили и си се бил на опашките за телевизор Рубин, или за хладилник Зил…
    Важното е, че Оживяхме и станахме Хора.
    И колкото да злослосвиш по близкото минало си припомни, че имаше ред, спокойствие, сигурност, ходехме на почивка по два пъти, имахме Безплатно медицинско обслужване, Безплатно образование (и качествено такова), хората не бяха покрусени от мисълта как ще посрещнат идващия ден, дали ще са на работа, дали ще могат да си платят тока, парното, киселото мляко, дали ще доживеят до пенсия или в най-добрия случай ще станат жертва или на мутренска престрелка, или на ПТП, предизвикано от дрогиран дебил, купил си шофьорска книжка….
    Не сме народ, щом си рушим паметниците, забравяме си историята и се навеждаме на всеки, който се е направил на по-велик от нас.Не сме народ след като има хора като теб.

  10. Ангел Грънчаров says:

    Комунизмът няма добри страни. Простоте, носталгици, но може ли да запитам: а фашизмът (национал-социализмът) има ли си добри страни? Комунизмът е много по-жесток и страшен от нацизма.

    Това, че сте били по-млади при комунизма едва ли е заслуга на самия комунизъм. Ето защо ми се губи логиката да носталгираш по социализма просто защото тогава си бил дете или млад човек. Да изпитва човек носталгия по детството си или по отишлата си младост е съвсем нормална човешка емоция, но да се свързва тази носталгия със “предимствата на социалистическия строй”, простете ме, но това е извратеност…

  11. Ангел Грънчаров says:

    Много мъка има на този свят, Боже! Много! За малко да ми се скъса сърцето от тъжните думи, които е наредил авторът. И как хубаво го е казал: “Тогава поне имах малките неща”. Малките неща – салам “кучешко наслаждение”, цигари “Стюардеса” и пр. – са много по-важни от “едрите”, от някаква си там свобода, демокрация и пр. Сърцето ми се преобърна при тия правдиви думи! :-) Благодаря много за емоцията, с която ме дарихте, приятели! :-)

  12. Филип Петров says:

    Какво да кажа… правилно е сложено в раздел “носталгия”. Аз съм по-млад, но имам спомени и съм “хванал” от това време. Имаше си хубавите страни, имаше си и лошите. Така е с всичко на този свят.

  13. Velinsky says:

    Браво! :)

  14. Ирена Пенчева says:

    :) 😀 😆
    Това е уникално !

:) :D :( :o 8O :? 8) :x :P :| ;) :lol: :oops: :cry: :evil: :twisted: :roll: :mrgreen: