Потъна корабчето ни, мила…
А корабче – приказка беше.
Как пореше дръзко вълните
и сякаш не плаваше, а летеше!
През къде ли не минахме заедно –
урагани, бури, водовъртежи.
Пресякохме полюсите, екватора,
и не един айсберг ни се поежи.
Защо се случи така накрая?
Защо потъна корабчето ни, мила…
Или може би просто отплава
с други моряци, със нови сили.
Ние ли него предадохме, то нас ли?
Аз ли се случих пишман кормчия?
Ти ли нещо сгреши с навигацията?
Има ли смисъл вече да питам…
Няма корабче. Няма приказка.
Има бъдеще. Но какво ли?
Всъщност, всекиму каквото е писано.
И колкото по-хубаво – по-добре…
Потъна корабчето ни, мила
Коментари:
