Автор: Александър Димитров
Нали се досещате кое е първото нещо, което изплува в съзнанието ми само при споменаване на името му? Една широка, лъчезарна, стопляща усмивка… Усмивка, за която със сигурност мога да кажа, че е един от най-приятните и най-силно запечатани в съзнанието ми спомени от детството. Усмивка, която ме е провокирала да напиша едно от първите си стихотворения още в зряла пионерска възраст /и помня! до ден днешен… но не ме питайте за номера на домашния ми телефон, например… или за кода на дебитната ми карта… няма да ви ги кажа…/
Усмихна се! И полетя към необята,
затворен във стомана, смел и сам…
Нима не се страхуваше от тишината?
Нима не знаеше, че рискът е голям?
Ти даже невъзможното извърши,
а простото да сториш не успя –
усмихнат от вселената се върна,
а долу, на земята, изгоря…
Хареса ли ви? О, радвам се…
Днес е 12 април 2011г.. Петдесет години от полета на Юрий Гагарин. Едно епохално събитие в историята човечеството. Гагарин направи пътеката в космоса за пилотираните космически кораби. Но той си остана един събирателен образ на земния човек. Неговата прекрасна усмивка, и неговите думи “Поехали” обиколиха земното кълбо.
Такъв си остана Юрий Алексеевич. Вечна памет на героя, загинал при тренировъчен полет на 27 март 1968г..
Много добре казано от един мъж, който умее да рискува (?!!) за друг такъв!
Освен това добрите думи, казани за такава личност като Гагарин, никога не са “в повече”! А ти му се възхищаваш!!! И това е възхитително с това, че го правиш то-о-ооолкова години след първата, най-смела стъпка за човечеството към неизвестното, макар след това да са последвали други, по-мащабни и по-парадиращи подобни събития… Смяташ, че “най- големият” сред тях е… първият! И се вдъхновяваш от това?! Прав си, супер е написаното – браво на теб!