Голямото четене или за книгите и хората

Автор: Кристина Никова

   Аз няма да претендирам, че съм чела много. Не разбирам от литература, нито пък от писане. Това, зад което стоя, е че все пак има книги в живота ми, които съм успяла да прочета. Какво значи да четеш? В четенето няма метафора и метонимия, няма композиция, няма паратекст, нито семантика или семиотика, има само едно – изживяване. Четенето не е дисекция върху мъртва материя. Да четеш означава да се съблечеш, да се откажеш от собствената си идентичност и да се преродиш в главорез, в пътуващ музикант или просто в нещастник. Означава да излезеш извън орбита. Да потънеш в земята, да се разложиш в нея. Да откраднеш нечия душа, не да я наемеш. Или просто да се подхлъзнеш върху обелка от банан. Каквото и да четеш, винаги преживяваш.
   Много хора познават буквите, малко могат да четат. Напоследък дори подозирам, че повече са хората, които пишат, отколкото тези, които четат. Всъщност, да изразиш себе си е доста по-лесно, отколкото да се откажеш от себе си, да се самонапуснеш и да признаеш някой друг за свой „аз”. Да позволиш на друг да пише съдбата ти и да го оставиш да те „довърши”, както той намери за добре. Умението да четеш е пряко свързано с умението да вярваш и да се доверяваш. Недоверчивите не могат да четат. Те могат единствено да се запознаят с текста, но не и да го изживеят. Четенето е за смелите, свободните, за жадните… За тези, на които не им стига действителността, не им стига собствения живот. За тези, на които никога нищо не им стига, за ненаситните и безпределните. За тези, които пълзят и летят. За тези, които обичат живота. За тези, които обичат смъртта…
   Вяра! Да четеш, без да вярваш е като да играеш неорганично в пиеса на Ерик-Еманюел Шмит – безсмислено. В този ред на мисли може би в България кампанията „Голямото четене” трябваше да се казва „Голямото безсмислие”. Голямото безсмислие на това да ти пука за художествената стойност на творбата. Голямото безсмислие на говоренето, че Вазов бил масон или женкар. Голямото безсмислие на анализа на творбата. Човек, който някога е чел, знае, че да разсъждаваш върху маргиналните герои на „Под игото” или върху стила на Дъглас Адамс е почти толкова абсурдно, колкото да напишеш научен труд за секса рано сутрин. Изживяваш или не. Четеш или анализираш. Буквопогълнат си или буквопоглъщаш. Няма средно положение. За буквоядците по нашите територии предлагам да се забавляват с диетите на Пиер Дюкан, книжките за Теория на световната конспирация или с жълтата преса, без да мърсят с размишленията си Достоевски и „Малкия принц”.
   Защо с такава увереност твърдя, че аз чета? Защото опитомих лисица, изнасилих афганистанско момче, работих в българското посолство в Лондон, яздих дракон и после изядох сърцето му. А ти? Може би си обичал Рафе Клинче или си бил с дявола на чашка абсент? Сега някой експерт по психология, който подробно е „чел” Фройд ще каже, че мнението ми за четящите се припокрива с характеристиката на шизофрениците. Ще каже, че много съм играла на компютъра и че виртуалното пространство ме е обсебило и нищо чудно утре да връхлетя в училище и да застрелям учителката си по литература, подобно на някой видиотен възпитаник на елитен европейски колеж. Това щеше да е самата истина ако бях трактат, увод, изложение, заключение, опитно зайче, веществено доказателство, лозарска ножица или обикновена буквоядка. Но хората, които четат, се четат, не се анализират. Те нямат начало и край и имат хиляди биографии. Единственият начин да ги прочетеш е като се съблечеш. Това е Голямото четене – дързостта да изживееш всичко, каквото и да е то.

Коментари:
  1. Мариета Станчева says:

    Благодаря на авторката за удоволствието, което изпитах, докато четях.
    Пожелавам и да преживее още много неща от този многолик, красив и съвършен свят. И не само четейки…:)))
    Честит 24 май!

  2. Александър Димитров says:

    Честит 24 май, млада госпожице! Благодаря ти за написаното. Обичам те! Честит празник и на всички, които ще прочетат това чудесно есе!
    :)

:) :D :( :o 8O :? 8) :x :P :| ;) :lol: :oops: :cry: :evil: :twisted: :roll: :mrgreen: