Откровения на една бивша русенска труженичка на предучилищния фронт по случай настъпващите 24-майски празници

Автор: Александър Димитров

45   Здръвейти ут Руси! Ни съ стряскайти, скъпи кулеги припудъватели. Аз ни съм чумътъ. То и саму зрителнъ измамъ. Аз съм Сашкъ Снежкувъ Снижитурскъ, мъ дицатъ и учителкити мъ знайът кът другаркътъ гуспужа Снижитурскъ, щот съм им бивша припудавателкъ и кулежкъ. Сига, как дъ кажъ, чи съм малку суетнъ, съм излязлъ в зъслужен творчески плътен отпуск пу възръст. Димек пинсиунеркъ… Аз тъз думъ многу-многу ни йъ хъресвъм, щот мъ състърявъ. Дажи малку мъ и яд, чи йъ казъх… Ъми… изпуснъх съ… Шъ мъ прущавъти… Изикът мий малку по-бърз ут мисълтъ… Сига сигурну вечи съ чудити що съм тукъ… Туй дан въ притеснявъ, щот то и аз съ чудйъ… Амъ кът ни могъ дъ уткажъ нъ приятелкътъ си – директуркътъ на детскътъ гръдинъ… Звъни ми пу джисиемъ тез дни и викъ: – Ила, вика, с нас нъ икскурзия и къжи нещу прид сички зъ роднътъ алмъ матер. Амъ трябвъ, викъ, да съ глупусти, чи хем дъ нъ пуръзвисилиш малку, хем дъ си спомниш къква си била кат детскъ учителкъ. То нямаши нуждъ дъ ми казвъ дъ съ глупусти, амъ тъй сий ришилъ жинатъ… И къкво искъши дъ кажи с туй алмъ матер, ни знам… Идва лий искълъ дъ мъ убиди нещу нъ майкъ, щот тя и многу дубър чувек. Дажи мъ викъ пунякугъ в гръдинътъ я дъ пумогнъ зъ туй- унуй, я пу кумпютъръ нещо дъ свърша, чи ут нямани нъ рабутъ съ приквалифициръх нъ хакиркъ, я, пунежи знай, чи ни убичъм дъ съ дипилиръм, щот много мъ були, демек – прагът ми нъ болкъ и твърди нисък и охкъм… ей тъй – оооох, оооох, да, даааа, шнеле, шнеле…… Чакъйти, чи съ утплеснъх, кът зъохкъх толкуз ерутичну и ми съ възбудихъ фънтазиити… И на вас ли ви съ възбудихъ? Е нищу де, никуй ней съвършен… Чи тъй де, забрайх ко искъм да кажъ… Ааа, да, пунежи знай, чи ни убичъм дъ съ дипилиръм, ут съму себе си съ ръзбирълу, димек пу призумпцииъ, чи съм най-пудхудящъ зъ Дяду Коледъ. Приди малку дажи ми казъ, чи искълъ дъ мъ задържи за пустуянну в гръдинътъ, щоту тъкивъ ценни кадри къту мен все по-рядку съ нъмиръли… Притиснявълу йъ саму туй, чи дицатъ, кът мъ видели, щели дъ викът: Лелееее, дъртътъ чумъ пак иди! Амъ аз нъли си ги знам, чи съ гулеми шигъджии, и викъм: Ни съ притиснявъй, директурке… Бели къхъри съ тува… Аз нъли си знам, чи ни съм чумъ… Аз съм си саму иднъ убикнувенъ пинсиунирънъ детскъ учителкъ, ръботилъ дуприди някулку гудини с цели 30 мили, сладки, нивъзпитъни ут рудитилити си лоши дичицъ… Пък ут убщинътъ всякъ гудинъ ми убещавахъ, чи ша бъдът най-многу 22… Щот, нъли, зъ толкуз пъри… Тъй де, чи мий ниудобну дъ гувориъ сига зъ пъри… Аз съм възпитънъ… Мъ дън мъ ръзбирети пугрешну – тя, убщинътъ, ней виновнъ… И държавътъ дажи ней виновнъ… Виновнъ и Кризътъ… Мъ тя тъз кризъ и ут 20 и кусур гудини… И я дунесухъ тукъ капитълистити… И импириълистити… Пу Тошуву времи ръбитех с пу 35 дица и хич ни ми съ ръзстройвъши нервнътъ системъ… Ъмъ дицатъ мъ слушъхъ… Щот имъхъ риспект ут мени, ут чичку милициунер, ут Дяду Турбълан и ут рудитилити си! И аку на някуе дите му издърпвах идноту ухо, щот, примерну, и наплюлу другарчиту си, рудителити му ни тръгвахъ да ма съдят ду дупкъ, ами вичертъ му издърпвахъ и другуту ухо, чи и пу идин пердах му дръпвъхъ, ей тъй, за назидание- нали чувек трябваши да стани ут туй дите… Такивъ бяха рудитилити идно времи… И, мижду впрочим, можихъ дъ си плънирът животъ пуне с питилеткъ нъпред… Мъ тува и другъ темъ… Ни искъм дъ съм дусаднъ. Искъм саму дъ съм блъгударнъ. Блъгудъриъ, гуспужа Директурке, чи ми дадухти тъз трибунъ! Блъгудъриъ и нъ майкъ си и бъща си, дету съ мъ възпитъли и изучили зъ детскъ учителкъ… Щот, какту и казъл Горки, Детскъ Учителкъ- тува звучи горду!
Сига дневнииъ ми рижим и следнииъ: ходини пу малкъ нуждъ – в 6.00 чъсъ. Събуждъни ут сън – 6.15… Нъ туй му викъм аз „мокри сънищъ”… Куету никък ней смешну… Тъжну и дажи… Тръгичну! Уффф, чи писимизъм лъхъ ут туку-що казануту… Ни щъ дъ зъвършвъм тъй… Затуй шъ кажъ – тръгикумичну и! И какту ощи съ казвъ – приликътъ с действитилни лица и събитииъ и случайнъ! И съвсем леку притиснителнъ…

Живи и здрави да сти, скъпи кулеги припудъватели! И ни ми съ смейти, молия ви съ, ами кату идни истински Всистранну Развити Личнусти напръвети нещу зъ себи си, дукъту и времи… Щот хич ни щъ дъ съ засичами у Нареченскити бани… Госпуд дъ въ пази! И мен същу!

Коментари:
  1. Александър Димитров says:

    Благодаря, Мариана! И на теб… :)

  2. Мариана says:

    Честит празник, Сашкин :)

  3. станка says:

    То май започна да лъха не само на песимизъм, но и на мокри гащи. Идва и моето време за пенсиониране, че не знам….

  4. meto says:

    mnogo smeli analizi za jivota na tazi dama. golyama fantazia ima6. samo tova pisanoto da ne e otkradnato ot tvoya ”’jivot” 😉 😈

  5. Александър Димитров says:

    Пардонь де, пардонь… Мъ то и биз тува ни сий зъ хъресвъни. То сий направу зъ ривани… 😥 😥 😥 :)

  6. Suny_d says:

    Майтап, бе Уйли! 😛 Готино е, както всичко преди това ти откровение!!! 😀

  7. Suny_d says:

    А-ааааа, виж какво, Сашко! Тукъ вече ни ми хъресъ…. Ам чи туй “нещо” много ли ти мяза на онуй “нещо” – т.е. ДУ????! Я бързо да поднесеш някой-друг “Пардонь!” към тоз образ и подобие на “нещо си”, щот, молиъ ви съ не другу, ами шъ вземим да ти повярвямииииииииии бееее, човеко!!! 😥 😥 😥 😥 …….

:) :D :( :o 8O :? 8) :x :P :| ;) :lol: :oops: :cry: :evil: :twisted: :roll: :mrgreen: