„Ода на радостта” или „День победы”

Автор: Александър Димитров

45   Здравей, Европа! Как сте, добре ли я карате там, в Брюксел? Е, радвам се, радвам се… Пише ви един европейски изтърсак, от България. България бе… Оная – със затворените реактори, съсипаното селско стопанство и разбитите пътища, не се ли сещате? Ръченица, Валя Балканска? Златни пясъци? Ракия и шопска салата? Кисело мляко, боб с люта чушка? Сетихте ли се? Мускали с розово масло, Бай Ганьо? Ех, Европа, мнооого си тъпа… Ба маа му… Ааа, ба си мамата, Стоичков? Да, точно тъй – Стоичков, България! Сетихте се най – сетне… Та да си дойдем на думата – честит празник, Европа! Да се свети името на Робер Шуман! Как кой Робер Шуман бе? Вие не си ли знаете имената на светиите? Оня, дето през 1950 г. предложи да си обедините производството на кюмюр и стомана и с това постави началото на обединена Европа. То не, че и аз скоро не му научих името на тоя Шуман де… Но на вас по ви приляга да си го знаете все пак, нали… Я, я! Ами да я! Чудя се за какво се сещате на 9 май, ако не ви подскажат от телевизора? Тъй ли? Не може да бъде… Чували сте за Червената армия и маршал Жуков? За 1-ви украински фронт, Сталинград и Курската дъга? А за Щирлиц? Ааа, него някои от вас не го знаят… Нищо де, и без това щеше да е прекалено… Браво, Европа! Вземам си думите назад, не сте чак толкова тъпи… А ние, скъпи сънародници, да вземем пример от „старите кокали” в същата тая Европа и да не се правим на по-европейци от тях, а да си кажем честно онова, за което… смътно… се досещаме – без Червената армия точно ТАЗИ обединена Европа нямаше да я има! Това е истината… За нас, българите, е ясно – ние сме специалисти по оцеляването! И без значение кой е от мъжката страна – Хитлер, Сталин, Високата порта или Цола Драгойчева – нас ще ни има винаги! Защо мисля така ли? Ами защото… Ооо, не ми се пише повече… Започва Парадът на победата от Червения площад. Искам да го изгледам на спокойствие с чаша водка в ръка. После заедно с Лещенко да си изпеем „День победы” и още няколко любими… Пък след това обещавам да почета и Бетховен… Но всяко нещо по реда си. А редът е според заслугите, нали?

Коментари:
  1. Александър Димитров says:

    Звучи изключително примамливо, Саша :) И, знаеш ли, като нищо може да се случи… Благодаря за поканата и за хубавите думи от името и на двама ни!

  2. Saschka ZHURKOV says:

    …двамата с Дилбер…

  3. Saschka ZHURKOV says:

    Правдиво и точно до болка…, а колкото до Бетховен, когато дойдете двамата във Виена ще ви заведа и в неговата къща, ще чуем не по-малко покъртителното му Хайлигенщедско завещание, а после ще поседнем малко по-надолу в кръчмата на Бетховен, на неговата маса, където е тъгувал, страдал и плакал, отпивайки от виното-елексир на господин Майер…

  4. Петя Стоева says:

    Знаете ли, Сашкин.org, има толкова много истина във всяка Ваша дума! Благодаря Ви! И с Днем Победы!

  5. Димитър Кънев says:

    Напълни ми душата!!!!! Да си жив и здрав!!!!!!!!!

  6. Криш says:

    Наздраве!

:) :D :( :o 8O :? 8) :x :P :| ;) :lol: :oops: :cry: :evil: :twisted: :roll: :mrgreen: