Вяра, Надежда, Любов… И София…

Автор: Александър Димитров

В живота на всеки човек има моменти, в които… усеща, че той някак си му се изплъзва от шепите, като пясък… Или преминава край него, като забързан нанякъде влак… Или пламъчето му едва мъждука и е само въпрос на време някой да отвори вратата и да стане течение… Кратки моменти, които понякога траят сякаш вечност… Необходими моменти… От които, с малко късмет, излизаш по-жив отвсякога… За съжаление, а може би за радост, през последните няколко месеца имах точно такова усещане – сякаш всичко наоколо се срива, а на мен въобще не ми пука… Но, като ми било писано да съм жив и цял, как тогава да не съм жив и… да съм наполовина… Споделям това не за да цъкате с език, да ме съжалявате или, което е още по-лошо, да не ме съжалявате… Споделям го, защото е навечерието на един от най-хубавите християнски празници – този на Св. мъченици Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София. И защото една моя приятелка ми напомни за това… Споделям го, защото съм убеден, че в такива трудни житейски моменти е хубаво Вярата, Надеждата, Любовта и Мъдростта да са… някъде около теб… И ти да вярваш, че са там! Или… да се надяваш, че поне са в твоя фенклуб… И, разбира се, да има кой да ти го напомни…

Материалите, които само след секунди и само ако искате ще прочетете, по някакъв начин имат отношение към празника. Да ви е честит, приятели!

И Бог да ви пази!
/Вие обаче също се оглеждайте, когато пресичате… За всеки случай…/

Ако Бог ми дари парченце живот…
Габриел Гарсия Маркес

Ако за миг Бог забрави, че съм парцалена кукла и ми подари парченце живот, може би няма да кажа всичко, за което си мисля сега… Ще оценявам нещата не по стойността им, а по съдържанието. Ще мечтая много. Ще спя съвсем малко, защото едно затваряне на очите отнема светлината за 60 секунди. Ще бягам, щом другите чакат. Ще слушам, щом другите говорят. И ще излапам с наслада голям шоколадов сладолед. Ако Бог ми даде парченце живот… Ще нарисувам една картина. С цветовете на Ван Гог, с поезията на Бенедети, с песните на Серат. Тя ще е като серенада, възпяваща луната. С моите сълзи ще полея розите в градината, за да усетя болка от бодлите им и нежност от листенцата. Ако Бог ми подари парченце живот… На всички хора ще им кажа, че винаги съм ги обичал. Мъжете ще ги сгълча, че са глупаци, ако не искат да се влюбят, защото били стари. На старците ще обясня, че смъртта не идва със старостта, а със забравата. На децата ще им дам крила, но ще ги оставя сами да се научат да летят. А на жените… ще им призная, че цял живот съм ги обожавал. Ако Бог ми подари парченце живот… Ще се обличам съвсем простичко, ще легна на слънце и ще разголя не само тялото, но и душата си. И цялата си злоба ще я извадя върху късче лед и ще го оставя да се стопи на слънцето. Научих твърде много от вас, хората до мен. Разбрах, че всеки иска да живее на върха на планината, без да си дава сметка, че щастието е по пътя към върха. Усетих, че за да помогнеш на другия, когато е в беда, трябва да го гледаш отдолу нагоре, а не обратното. Научих толкова много от вас, хората до мен. Приятели, дано не ви тежа като верига! Не чакам отговор от вас. Не ми пишете! Не ме търсете! Искам само да чуете сега словата ми. И да почувствате, че нещо се променя…

Животът не се мери с броя вдишвания, а с моментите, които спират дъха ни!
Джордж Карлин

Когато съпругата на Джордж Карлин /известен комик от 70-те и 80-те години/ починала, той написал тази невероятна статия.

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.
Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.
Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща, но не и по-добри неща.
Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.
Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло. Времето на хапчетата, които правят всичко – възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване”.
Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.
Запомнете и казвайте „обичам те” на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите. И намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.

Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.

И нека надеждата е последна… Тя едва ли ще се разсърди…

Ако можех да имам едно
магазинче със две полички,
бих продавал… познайте какво?
– Надежда! Надежда за всички.

“Купете! С отстъпка за вас!
Всеки трябва надежда да има!”
И на всеки бих давал аз,
колкото трябва за трима.

А на тоз, който няма пари
и само отвънка поглежда,
бих му дал, без да плаща дори,
всичката своя надежда.

Джани Родари

Коментари:
  1. cvetanka stoianova says:

    Vsi4ko mnogo mi dopadna,osobeno nakraia tezi tolkova mili stih4eta na Rodari….Blagodaria!

  2. Александър Димитров says:

    Хубаво, следващото “нещо” ще е весело… Обещавам! :) И без това трябва да си опиша “Перфектния ден”, че дадох дума да го сторя… А за да е перфектен, той задължително трябва да е весел, нали? :)

  3. Петя says:

    Няма как да се гледа напред, ако няма надежда. Пък и когато звездичките са готови да помогнат- всичко е по-лесно! А сега следва нещо във Вашия стил (весело де), нали? Чакаме!

  4. Мариета Станчева says:

    Аз вярвам, аз обичам, аз се надявам и моля Бог да ме дари с мъдрост….
    Какво стои зад тези велики думи? Дано всеки в утрешния ден си зададе този въпрос. В осъзнаването на тяхната дълбочина се крие, според мен, осъзнаването на смисъла на нашето съществуване.
    Вярата, надеждата и любовта са в душата на всеки, просто трябва да се обърнем към себе си и да ги открием. Най-важното, да ги проявим във всички посоки-да изпитваме радостта, че сме живи, любовта към Вселената и начина, по който действа, към красотата, която ни заобикаля, към всички хора, животни, цветя…..към чудото, наречено ЖИВОТ!
    Честит празник!

  5. rumiana spasova says:

    mnogo krasota, mnogo istini v tezi slova.blagodaria

:) :D :( :o 8O :? 8) :x :P :| ;) :lol: :oops: :cry: :evil: :twisted: :roll: :mrgreen: