Моят перфектен ден…

Автор: Александър Димитров

Наскоро дадох дума да напиша нещо по-… усмихнато… Не обичам да обещавам, защото не обичам да не изпълнявам обещанията си. Дам ли дума обаче – бетон съм… Затова приемам предизвикателството на Пламен Петров да разкажа как си представям един перфектен ден от живота ми…
Между другото, ако не ви се чете, не четете… И без това е голяма простотия и… диващина… То пък сега, защото ви казах тъй, ще вземете да го прочетете… А бе, я правете, каквото искате…
Хахаха… Беше нощ… Смешно ли ви се струва? Но, моля ви, има логика… Нали всяко денонощие започва и завършва с нощ… Е, ще я карам хронологически…
Беше нощ… Първата… И а някой е казал хахаха, а съм извадил бухалката… Ама да не си правя сега бабаитска реклама, че СЕМ или някой друг орган с Бъди Бдителен! в длъжностната характеристика вероятно бдят…

Както вече два пъти отбелязах, беше нощта, в която започна денонощието… Дозата пембено хапче все още не ми беше подействала, та я видях – звездна една такава, пълнолунна… Чашата червено вино пречупваше звездните лъчи по странен начин… Толкова странен, та дори и аз – човекът с твърде… смайващо… въображение, трудно оприличавах на нещо смислено фигурите, които розово – бледите звездни зайчета образуваха на стената… Чудна работа, помислих си… Но докато разбера кое точно и беше чудното на работата, крепката прегръдка на съня ме гушна в обятията си… и захърках… Поне така казаха на сутринта комшиите от съседния апартамент… Не знам как е при вас, но аз, захъркам ли, сънувам най – чудатите сънища, които някой хъркащ може да изсънува… Според принципите за икономическата целесъобразност /мастилото стана скъпо!/ и хорското търпение /то, предполагам, е дефицит…/ няма да ви разказвам съня си с подробности… Тя, фабулата, и без това си е направо… изчистена, опростена, гениална… и леко възбуждащо – еротична, за вкус… Завръзката, с едно изречение – Анито /Анджелина Джоли де, не знам защо и викам тъй, по-българско ми звучи някак, по – близко…/, се е изоставила /както казваше баба ми/ с Пит, дето бил брат на някого си, ама не разбрах точно на кого… Та ми звъни тя и хваща директно бика за рогата /нали ви казах, че фабулата е много опростена…/ – не щеш ли, вика, да си имаме детенце… Чул – недочул, пък и стреснат от телефонния звън, сънен още /все пак, часова разлика си е това, не е шега работа/, в първия момент не реагирам адекватно – ама как тъй, викам, ти нали си омъжена?… /будала бе, аз нали ви казах…/ Аааа, вика, вече не съм… Малеее, откога го чакам аз тоз момент… Ама запазвам присъствие на духа и с твърде зле прикрит ентусиазъм и викам – тъй ли, викам, ами качвай се на самолета си и долитай тогава! У дома съм… Пък и нали знаеш, викам, мъж на легло не бива да се оставя да чака… И намигам дяволито… И се хиля, предвкусвайки сбъдването на най – еротичните ми и лелеяни фантазии… Ха, наивен глупак… Знаете ли какво ми вика тая? Тц, вика… Как тъй тц бе, девойче… Какво е туй тц? Нали искаш да си имаме детенце… Че как да стане това, като… ти – там, аз – тука… Тц, вика, не ща да спя с теб… Тъй де, казвам, и аз не ща да спим… То, със спане деца не стават… Ти не разбираш, ми вика… Как да не разбирам бе, моме… Много добре разбирам даже – ти знаеш ли какъв майстор на деца съм аз… Скулптор… А тя – като затцъкала в слушалката… Викам си, стана му нещо на момичето, езикът му се схвана… Притесних се, дето се казва… За езика и де… То не, че той е основен фактор в същинското правене на деца, ама все пак, нали разбирате, използването му прави процеса… по – разчупен някак си, по – детайлен, по – … Не сте ли съгласни? Тъй де… Всичко с пустия език си било наред, защото я чух да казва – неее, няма да го правим, ще си го осиновим… Ескимосче… Че май само такова нямам… Тук, вярвайте ми, бях разсънен не, ами направо… трогнат… не, и това не е точната дума… Е, що съм ти аз тогава бе, Ани… За какъв чеп, както се казва… Как за какъв чеп, отговаря ми… Нали ти казах, че Пит ме остави… Баща му трябва на това дете… Няма извънбрачно да е, я? Аз, вика, съм консервативна традиционалистка… Пък и нали трябва да яде, да се облича, на училище да ходи… И GSM може да поиска някой ден… Сама жена, вика, как ще се справя финансово… Хм, мисля си, сама жена – жив дявол… Как пък през океана ми е надушила финансовото състояние тая… И продължавам да си мисля – че те тез сочни устни храна ще искат, ей… А и Пит ако я е поразглезил… Една нашенка, викам си, с една паста ако мине, тая барем три ще иска… Ама то пък от плат за рокли ще пестя… Защото, като я гледам, милата, все полугола ходи… Няма студ за нея, няма виелици… Закалена мацка… И от лекарства, значи, ще пестя… Не като нашенки – хем догоре зашнурени, хем все им е студено и болни ходят… Разсъждавам си аз върху моя бизнес – анализ, преценявам си до каква степен ще ми е рискова инвестицията, пък тя не спира да нарежда… И други деца имам, вика… Трябваш ми… Загубена съм без теб, вика… Е, не вика де, тъй си е приказката… Шепне ми даже… Умоляващо такова едно… Сърцераздирателно чак… Вие представяте ли си – Анито до мен опряла… Че като се умъчних аз, ви казвам… Като се разнежих… То, колко му трябва на един мъж… Че като ревнах… Ама то, сълзи като сълзи ли – водопади… Крушунските, нали ги знаете… Пък със секретите от носа – цяла Ниагара… По едно време, има – няма час, я чувам – реве и тя… Поизбърсах си с ръкав влагата от очите и носа, поех си дълбоко дъх, измедитирах, иначе казано, и рекох, като истински мъж, да я успокоя… Ти пък сега що ревеш ма, и викам, а? Що? Ама мило ей тъй и го казвам, някак си… С чувство… И с един плътен, гърлен глас… Нали разбирате… Пък тя – аз вече не рева, вика… Аз вече стена… Заслушах се тогаз… Бре, мамка му и мечка, наистина стенела… Ох, вика, ох… Питам я аз – да не те боли нещо, че тъй охкаш… Пък тя, завалийката, знаете ли какво ми отговаря? Не знаете я, откъде ще знаете… Добре де, не съм стиснат, ще ви кажа… Охкала, защото… а бе малко ми е неудобно да ви споделя такова съкровено нещо… така охкала, когато изпитвала духовен оргазъм с някой мъж… Респективно, с мен… Много и било хубаво да си говорим… Даже ей тъй, сега, виждаш ли, малко ми поолекна, вика… Ще и олекне я, нали си получи оргазма… А мен пита ли ме някой… Мерси за изслушването, вика… Ако имам нужда, пак ще ти се обадя… Че на отсрещния тротоар, гледам, минава Мел Гибсън, вика… Да не го изтърва… Че и той, досущ като теб, много добре, казват, разбирал жените… Тъкмо си поех дъх да я питам ами аз, ако имам нужда, какво да правя… и ми затвори… Хм, рекох си… И тъй, за един час поне още сто пъти си рекох – хм, хм, хммм… Придружено с почесване по дясната страна на главата с дясната ръка… Нормалните мъже оплешивяват някак си… пропорционално… Пък аз… лявата ми половина – с коса, а дясната – без… Хм… Нямааа, няма слънце на мойта улица, викам си… Тююю… И нали клин клин избива, пък и в природата нищо не се губи, особено в моята, си викам – ех, да беше тук сега Орнела Мути, оная, от най – мокрите ми сънища в късния пубертет… Че да се вземем… Ама я нямааа… Нищо де, ще си фантазирам за друга… Нашенка обаче… Цола Драгойчева например… Че от невръстен си я харесвах… С нея израснах, дето се вика… Лека и пръст… Оф, да бе, тя пък… не е жива… За друга нашенка тогава ще се сетя… Не за някаква префърцунена холивудска използвачка с използвачка такава… Ескимосчета… Хм… А бе я се скрий оттука… Това, последното, си го казах и на себе си… Аз малко недочувам, но дочух, че и вие май ми казвате да се скривам вече, нали… Че не знам си докъде ви дошло от мойте простотии… Ей, аз казах ли ви да не ги четете? Казах я, ама кой да слуша… Както и да е… И тъй като съм изпълнителен, изхърках звучно, като за последно тая нощ…

И се събудих… Протегнах се, усмихнах се, казах си молитвата, нещо от рода на „Добро утро, Саше! Благодаря ти, че и тая сутрин се събуди в прекрасно физическо, психическо и морално здраве! Здрав дух в здраво тяло, дето се вика! Ставай! Време е за физзарядка!”…

Всъщност, ако трябва да съм сериозен, за мен перфектен ден е всеки, в който се събудя…
Жив съм!
И мога да се усмихна…
Някой ще се сети ли за нещо по – хубаво от това?!

Коментари:
  1. Александър Димитров says:

    А, заплесвам се аз… колко да се заплесвам… То, приятелю, чуждоземките само за парлама съм ги изтипосал там… Разбира се, че от нашенки по – убавици нема :) Пък с Азисчо каква двойка ще сме само – отсега ми иде да почна да… стена… За идеята получаваш бонус – процент от печалбата… Печалба, печалба… то пък колко ли ще е печалба, ама… 😉

  2. Natoli says:

    Правилно си се сетил – баба Цола си беше от сой, нашенка…
    Какво си взел да се заплесваш по всички тия чуждоземни измислени, изкуствено направени убавици???!!!
    При тях и правенето на деца даже не е като при нас.
    Я се вземи в ръце, поогледай се, нашенки от сой колкото щеш – Вилито Дърева, Фидоска, Азис…

  3. Криш says:

    Саше, за това само едно “Тц!” :)

  4. Александър Димитров says:

    А пък ти, дружке, да знаеш – нито са мечти и фантазии това /защото като нищо могат да се случат :D/, нито пък искам да се приземявам 😀 … Там, горе, ми е добре и уютно… Заем в евро и Ниагара съм ти ги обещал още преди повече от 5 години… Ето доказателството:

    Нося в джобчето си скрито
    бисерче неземно.
    То долитна от звездите.
    Всъщност, май че от Венера.

    Радвам му се и се чудя
    колко мога да му взема.
    Смятам в лири, в драхми, в друго…
    И тогава ми просветна –

    БИСЕРЧЕТО Е БЕЗЦЕННО!
    Друга участ заслужава –
    утре тегля заем в евро,
    в други ден – към Ниагара! 😳

    За мен ще бъде привилегия да те придружа до Ниагара… Разбира се, сега може да си останем само с нея, без заем… че заемите са гадост… А че един път се живее, права си… при това – закратко… И аз ти благодаря, че те има! Като казах това, та се сетих – веднага отивай да ми направиш кафето и закуската! Шегувам се деее, не се мръщи 😀 … Може и след 5 минути…
    Добре, добре, аз ще ги направя… 😉 😥 :) Ама инцидентно, чу ли?

  5. Александър Димитров says:

    Благодаря ви за коментарите! Що се отнася до Анито, аз се чудя защо вие пък чак толкова не я харесвате… Защото мен МНОООГО МЕ КЕФИ!!!!! 😀 Е, кефеше ме де… Сега, като и надникнах в калпазанската душичка, вече не… чак толкова… :) Ама за Орнелчето няма две мнения, нали? 😉 И за Цола… 😳

  6. Дилбер says:

    :) Ех, мечти, миражи, фантазии, сънища… събуди се, друже, приземи се и послушай Петя – грабвай си семейството и не към Крушуна, а право към Ниагара… да теглим заем в евро и… и… един път се живее… Щастие е всяка сутрин да се будиш с усмивка, да погледнеш другарчето си… да му кажеш “Добро утро” и да поставиш началото на един красив, неповторим ден… Благодаря, че те има! 😉

  7. meto says:

    mnogo gotino se e polu4ilo 😀

  8. Петя says:

    Ееееее, много се смяхме с Фьодор (Фьодор е съпругът ми). И направихме извода, че гледаш мноооого телевизия. Вземи жената, внучето и кучето и …. на Крушунските водопади! И слънце винаги ще грее! И ще се събуждаш сутрин и ще си казваш “жив съм” (няма как – внуци трябва да гледаме)! Благодаря за свежото четиво!

  9. Мариана says:

    Много интересен ден, Сашкин! Смях се от сърце! Само дето и аз като Румяна не разбирам какво толкова й харесвате на тази Анжи – устните й като от пчела нажилени, подути и …..грозни :) Дай боже да се събуждаме живи и здрави дъъълго още до любимото си семейство, това е истината!

  10. румяна says:

    Какво толкова се прехласвате по тази холивудска захарна пръчка,че даже си я сънувал….Ами то жена като жена ли е…че даже и секс не и се прави…и да ти откаже…на теб. Аз, ако съм на твое място, няма да я погледна повече. ААААма ха. Колкото до щастието да се събудиш и да кажеш Здравей на жена си или на друг твой близък е чудесно. Пък и ако си здрав… е то вече си е от щастие по щастие.

:) :D :( :o 8O :? 8) :x :P :| ;) :lol: :oops: :cry: :evil: :twisted: :roll: :mrgreen: