Историята за 1000-та топчета

Автор: Неизвестен

“Колкото повече остарявам, толкова повече харесвам съботната утрин.
Може би заради тихата усамотеност, случваща се, когато първи се пробудиш… Или може би заради безграничната радост, че не трябва да отидеш на работа…
Което и да е от двете, първите няколко часа от съботната утрин са най-прекрасни.
Преди няколко седмици се отправях към кухнята с кафе в ръката и вестник в другата. Това, което започна като типична съботна утрин, се оказа един от онези уроци, които съдбата ти предлага от време на време…
Нека Ви я разкажа…
Увеличих звука на радиото, за да послушам сутрешното talk show. Дочух глас на по-възрастно звучащ човек. Кадифен глас. Знаете, онзи тип, който трябва да е в радиобизнеса.
Той говореше за “хиляда топчета” на някой си Том. Стана ми интересно и седнах да послушам какво има да каже.
“Е, Том, изглежда си зает с твоята работа. Сигурен съм, че ти плащат добре, но е много жалко, че трябва да си далеч от дома и семейството толкова често. Трудно е за вярване, че младок като теб трябва да работи 60 или 70 часа в седмицата, за да свърже двата края. Много жалко, че изпусна рецитала на своята дъщеря.”
Той продължи… “Нека ти кажа нещо, Том… Нещо, което ми помогна да направя добър оглед на моите приоритети.”
И тук той започна да разказва своята теория за “хилядата топчета”.
“Разбираш ли, един ден седнах и започнах с проста аритметика. Средностатистическият човек живее около 75 години. Някои повече, други по-малко, но средно около 75.
Умножих 75 по 52 и получих 3900, което е броя от съботите, които средностатистическият човек има през живота си. Следвай ме Том, стигам до важната част.
Отне ми, докато стана на 55, за да се замисля над това – продължи той – и дотогава бях изживял 2860 съботи. Така че се замислих – ако доживея до 75, имам само около 1000 останали съботи, на които да се насладя.
Отидох в близкия детски магазин и изкупих всички топчета, които имаха. Трябваше да посетя три магазина, за да събера 1000. Занесох ги вкъщи и ги сложих в голяма, прозрачна, пластмасова кутия, която поставих в моята работилница, точно до радиото. Оттогава, всяка събота вземах по едно топче, което изхвърлях.
Разбрах, че докато гледах как топчетата намаляват, се съсредоточавах повече върху нещата, които са най-важни в живота ми. Няма нищо подобно на това да гледаш как времето ти на тази земя изтича, докато подреждаш своите приоритети.
Сега позволи ми да кажа едно последно нещо, преди да изляза и да заведа прекрасната си съпруга на закуска.
Тази сутрин изхвърлих последното топче от кутията. Тогава си помислих, че ако доживея до следващата събота, то Бог ме е дарил с малко допълнително време, през което да бъда с моите любими хора.
Беше ми приятно да говоря с теб, Том. Надявам се да прекарваш повече време с твоите любими хора. Желая ти добро утро!”

Можеше да се чуе как игла пада на пода, когато той завърши. Никой нямаше какво да каже.
Предполагам, че той ни даде идея над какво наистина да се замислим.
Имах план да поработя малко тази сутрин и след това да се отправя към фитнеса.
Но вместо това се качих на горния етаж и събудих жена си с целувка.
“Хайде, скъпа, ще заведа теб и децата на закуска.”
“По какъв случай?” – ме попита тя с усмивка. “А, нищо специално,”- казах аз. “Просто отдавна не сме прекарвали събота сутрин заедно с децата. Ей, нали няма проблем да минем и през някой детски магазин по пътя? Трябва да купя малко топчета.”

А ВИЕ …???

Благодаря на Нора Цонева, която “сподели” тази история с мен и ме накара да оценя своите съботи.

Коментари:
  1. Мариета says:

    През различните етапи от живота приоритетите се променят…
    Би било добре да го осъзнаваме навреме, за да не изтича времето ни без смисъл…
    Благодаря ти, че ме провокира, точно днес, да се замисля за своите съботи… :)

  2. Александър says:

    Ехаааа, де да имах… 😉 За съжаление, топчетата винаги намаляват… 😥 😀

  3. Ирена says:

    Чакай, чакай…ти май имаше по- добър вариант, в който топчетата се трупаха…каква беше идеята? :-)

:) :D :( :o 8O :? 8) :x :P :| ;) :lol: :oops: :cry: :evil: :twisted: :roll: :mrgreen: