Одни называют ее чудачкой
И пальцем на лоб – за спиной, тайком.
Другие – принцессою и гордячкой,
А третьи просто синим чулком.
Птицы и те попарно летают,
Душа стремится к душе живой.
Ребята подруг из кино провожают,
А эта одна убегает домой.
Зимы и весны цепочкой пестрой
Мчатся, бегут за звеном звено…
Подруги, порой невзрачные просто,
Смотришь – замуж вышли давно.
Вокруг твердят ей: – Пора решаться.
Мужчины не будут ведь ждать, учти!
Недолго и в девах вот так остаться!
Дело-то катится к тридцати…
Неужто не нравился даже никто? –
Посмотрит мечтательными глазами:
– Нравиться, нравились… Ну и что?
И удивленно пожмет плечами.
Какой же любви она ждет, какой?
Ей хочется крикнуть: “Любви-звездопада!
Красивой-красивой! Большой-большой!
А если я в жизни не встречу такой,
Тогда мне совсем никакой не надо!”
*********
„Чудачка” някои я наричат
и се присмиват, обърне ли гръб.
Други – „принцеса” и „горделивка”,
трети просто я сочат с пръст.
Летят по двойки птиците даже,
душата търси сродна душа…
Другите момчетата ги изпращат,
а тя след кино си тръгва сама…
Бягат сезоните. Минутите бързат.
Как да им кажеш „стоп”, не върви…
И ето – уж не са хубост първа,
а някои вече се перчат с халки.
Казват и: – Време е да решаваш.
Мъжете няма да чакат теб!
От много мислене ще останеш
сама на прага на трийсетте…
Огледай се, не ти ли харесва някой?
Тя ще намигне дяволито с очи…
– Харесвам, харесвах… Това нищо не значи…
И ще отмине. Иди, че я разбери…
Каква любов чака, каква?
Тя иска да викне: „Любов – звездопад!
Красива – красива! Голяма – голяма!
Ако няма такава в целия свят,
тогава… никаква не ми трябва!”
В работата, в живота, в любовта трябва да ценим това, което имаме. Всичко останало е само мечта(звездопади…)…предишното го няма вече, а идното не е дошло. “Минутите бързат”, нямаме кой знае колко много време на таз земя…”Летят по двойки птиците даже, душата търси сродна душа…” Прекрасно стихотворение!…:)))