Едно толкова мило писмо… :)

Автор: Ренета Славова

На 20 май 2011 г. в пощата ми се появи това писмо. То ме просълзи и ме накара да се почувствам безкрайно… специален.:) Публикувам го в оригиналния му вид с разрешението на неговата авторка. На първата снимка тя е в подготвителна група в ОУ “Братя Миладинови”, гр. Русе. Аз също…;) На втората сме на кафе до Дома на културата… Точно на 24 май… Тя е ученичка в Английската гимназия в Русе, а аз съм… поостарял…:)

“Привет!
Съвсем неслучайно попаднах на сайта Ви и след като прочетох Вашия призив за споделяне на истории от детството, реших да ви споделя една от своето, макар и още да съм си дете.

Беше един топъл (е, не помня колко топъл е бил, но така звучи по-…по!) септемврийски ден, 15-ят септемврийски ден, да бъдем точни, на 1999-та година. Плиснаха ми водичка, за да ми върви по вода и в двора на ОУ “Братя Миладинови” ме посрещна г-н Димитров. Какво си спомням… не много. Спомням си здравец, усмивки, фотоапаратчета, пластелин, конструктори, гланцови блокчета, малки червени столчета, сапунчетата, вързани за чешмите. Помня стихотворението на Валери Петров, което г-н Димитров ни прочете през зимата… (Ако вземем един бял лист и го оставим почти целия чист…) Пеехме песнички от Недялко Йорданов. Помня как Симона чистеше масичката- събираше трохичките от закуските си в шепички и ги хвърляше на земята. Помня как трябваше да пея на концерт, а аз толкова се уплаших, че излъгах, че ми е лошо и ме заместиха. (Така и не си го простих…) Това беше може би най-хубавата година в живота ми.
После пораснах и станах един меланхолик… И всеки ден с ужасна носталгия си спомнях за полудневната градина и за това как закъснявах и се появявах едва когато вече всички бяха започнали сутрешната гимнастика.
Обичам театъра, обичам изкуството като цяло и десетина години по-късно отново се изявявам на сцена… не по-малко уплашена… но малко по-смела. Опитвам се да пиша. За проза нямам необходимото търпение, но искам някой ден да започна да пиша що-годе добра поезия. Половината си живот дотук (тази година получавам правото да гласувам и да пия вино) съм го изживяла в миналото си и в опити да си го спомня. Ужасно ми липсва. Още в началното училище се опитвах да се свържа с г-н Димитров. Не знам защо, просто за да му кажа “Здравейте…” Нямах и още нямам идея защо е толкова важно за мен. И така с години. Писах до бившата си директорка, търсих в разни социални мрежи… Нищо. Един ден попаднах на една следичка… никога не съм предполагала, че ще обикалям детските градини в далечни и непознати за мен квартали, търсейки някого само с името и снимката му. Е, направих го…
И в същия този ден попаднах на един сайт…”

Благодаря ти, Рени!

Коментари:
  1. Моника Колчевска says:

    О, разпознавам още две лица от тази снимка! Най-вляво на горния ред – Стефан и Дима! Последна година в 12 клас… Стефко е във Възраждане, а Дими е в Руската…

  2. Vaska Tracheva says:

    Vechnata ,specialnata vruzka na veche porasnalite hora (bivshi uchenici) i na vechnite pedagozi…Hubavo,chistosurdechno! – pone taka go priemam az!Hubav den!!!
    :)

  3. Александър Димитров says:

    Така е, Петя… Щастливец съм… :) Както винаги, между впрочем… 😀 И не мога да проумея защо пишеш на Вие… 😉

  4. Петя says:

    Ако аз бях Вие, бих си вирнала носа! Защо ли? Защото трябва да сте горд! Това е едно голямо признание за делата Ви! Спомням си деня, в който моята майка (бивша начална учителка) се прибра и каза: “Днес срещнах една моя ученичка и тя ми каза: Благодаря Ви, другарко!” Лицето й сияеше!
    Така, че Вие сте един щастливец. Успех!

  5. Мариана says:

    Чудесна среща, вълнуваща и емоционална…

  6. Десислава Ценкова says:

    Моля, г-н Димитров, не говорете така:”остарял”! Та това е просто “патиниране на опаковката”, иначе всичко вътре в нас си е светло, чисто и искрящо от ентусиазъм! За мен пък вие сте един от любимите учители на децата ми и често си спомняме за вас, но за това ще дам думата специално на Преслава Ценкова, ваша ученичка от ЦДГ “Червена шапчица”.
    От мен – прегръдка и благодарности за чудесния сайт!!!

  7. Milena Petkova says:

    Нямам думи… Малко са хората, които получават такива писма… Щастливец!!!

  8. Saschka ZHURKOV says:

    Писмото е толкова искрено и вълнуващо!
    Аз също много често пиша за моите незабравими учители.
    Но безкрайно се радвам, когато и мене, както г-н Димитров, ме открият мои курсисти и ми пишат толкова хубави писма на обич и признателност, че сълзите неминуемо започват да се стичат! Преди много години, след като завършвахме висшето си образование, задължително ни изпращаха “по разпределение” в повечето случаи не в родния град. Та първа, която ме откри от бившите ми ученици е Кирилка от “мястото на разпределението”- първата ми учителска година! Освен трогателното писъмце, Кирилка ми изпрати и много снимки в училищния музей, който създадохме тогава. Интересното е, че на всички снимки това момиченце е винаги до мене и именно тя ме откри първа! Благодаря на всички тях за топлите думи на благодарност и за това, че след толкова години не са ме забравили!

:) :D :( :o 8O :? 8) :x :P :| ;) :lol: :oops: :cry: :evil: :twisted: :roll: :mrgreen: