По- добре камерите да дойдат!

Автор: Александър Димитров

AN2B81L2/разсъждения на един детски учител по повод зачестилите напоследък призиви на родители за поставяне на камери в детските ясли и градини/
А дали наистина е по- добре? И за кого?

Ще започна от учителите
За нас няма значение. Разбира се, на никого няма да му е приятно да участва в Биг Брадър. Никой не желае да му се навлиза в личното пространство, нали? Или пък ако ще участваме, по 100 000 лв. на калпак за три месеца и който се навие, остава в системата. Който не, да напуска. Има и друга гледна точка- до такава степен сме обръгнали от ежедневния Сървайвър, на който сме подложени, че с един Биг Брадър няма да ни уплашите, ако все пак той се въведе официално…

Родителите
Основният им мотив за въвеждане на видеонаблюдение е във всяка една минута да знаят какво се случва с децата им. Или нещо такова… Обаче не ми е ясно- постоянен достъп ли ще имат родителите до видеонаблюдението или то ще се използва само като доказателствен материал при евентуален инцидент? Ако е второто- хубаво. Въпреки, че акушерката преби детето и камерите нищо не доказаха. Да не говорим, че има и слепи петна и ако един учител- “изверг” иска да „пребие” детето ви, то той ще намери начин, повярвайте ми. Така че камерите в случая са излишни. Ако обаче е първото- ужас! Държавата съвсем ще рухне… Защото съвсем няма да има кой да произвежда брутен вътрешен продукт- всички ще са вторачени в телефоните и компютрите си с надеждата „гадният” учител да „сгафи”- я да повиши тон или да накаже, я, не дай боже, да шляпне по дупето милото му детенце и да изкарат след това насъбралия им се стрес от безпаричие, безпътие, бездържавие с едно яко разтакаване на учителя по съдилища, по всякакви възможни и невъзможни инстанции или поне линчуване- да запомни, че техните дечица са свещени- нито се пипат, нито някой може да им се скара, нито пък, боже опази, да ги шляпне! Това могат да правят само те! Т. е. да ги възпитават! Само ако знаете колко мъчно ми става за деца, които, само като доближа към тях, слагат ръцете пред лицето си и едва не залягат, сякаш казват „Моля те, не ме бий!”. Това е „възпитанието” на някои родители. И по презумпция те са тези, които най- силно крещят „Дайте камерите! Долу учителя!”. Истината е, че учителят, меко казано, е изнервен. Ежеминутно. Особено по- възрастният. И има нужда да „изпусне парата” поне един или два пъти седмично. Не го казвам за оправдание. Ако един учител има склонност към физическа агресия, той няма да „пребие” детето ви като тази учителка от Панагюрище инцидентно- веднъж на десет или двадесет години! /между впрочем, детето от едната страна е ухапано, само аз ли виждам отпечатъка от захапка, при това детска- малка е… пък и едва ли учителката ще тръгне да хапе… друг е въпросът как не е разбрала веднага за случката и не е предприела нещо на секундата…/. Той ще го прави поне веднъж или два пъти седмично! Защото е агресивен и нервите му не издържат. И ще е много лесно да бъде „изловен”, дори и без камери. Тогава- прав му път. Такъв човек не става за учител. За да не се случва това, просто трябва да се прави „пресявка” още в началото, при първото му назначаване. До скоро бях против психотестовете, защото смятах, че ще се правят проформа и няма да удостоверят нищо. Сега обаче мисля, че ако тези тестове се направят професионално и веднъж годишно, „агресивният” учител ще излезе наяве. И тогава директорът няма да го назначи или да му поднови договора, или ще го уволни. Такива учители не са нужни никому. Превенцията ще спаси децата ви, това е истината! Системата в момента е сбъркана. Виновни за това са всички правителства от 1989 насам- никое нямаше смелостта да направи цялостна реформа в образованието! Всичко се правеше на парче, на калпак, както предпочитате. И нямам предвид само финансовата мотивация на учителите /ниска е, но то къде ли в България е висока!/, нито броя на децата в групите /само учителите си знаят как се „опазват” толкова деца и как се провежда индивидуална работа с всяко от тях!/, нито отношенията учител- родител /там пък положението в много от случаите е плачевно, основно поради надценяването на уменията и поведението на детето от страна на родителите и поради не дотам развитото умение на някои учители за общуване с родителите/… Имам предвид всичко, цялата система… Сбъркана е! Наслушахме се на оправдания. Няма пари? Ами намерете, спестете, има от къде. Някой беше казал- държава без качествено образование е загубена! А качествено образование се прави с пари! С много пари! И с доверие! И със сърце! Не с директиви, наредби и камери! Последните само ще ни докарат още повече конфликти и неприятности.

Децата
От въвеждането на видеонаблюдение най- доволни ще бъдат децата! Ще ви обясня защо мисля така. Те имат нужда да спазват правила и обичат да го правят. Нищо, че понякога не изглежда така. Когато „кривнат” от правия път, те само пробват до къде и как действат правилата. Всъщност, пробват нас. Как ще реагираме. И по техен си начин си правят изводи. Но, повярвайте ми, те искат да спазват правила, без значение по какъв начин им ги налагаме. Ние, учителите, най- често го правим с обяснение, с пример. Понякога обаче, когато децата решат да ни „пробват” и „кривнат” от някое правило, ние, освен обяснението, се караме. Или размахваме пръст. Ако това не помогне, аз лично наказвам /рядко, но се случва, признавам си/. Моите деца знаят как- сядат край мен и докато не си помислят как трябва да се държат, не играят с останалите. Обикновено го обръщам на шега- те са ми бодигардове и докато си мислят за поведението си, ме пазят, да не ме открадне някой :). Обикновено това помага. В изключително редки случаи обаче, когато провинението е наистина сериозно и когато нервите ми се скъсат, за секунди, докато ги залепя отново, избухвам и плясвам по дупето съответния „нервоскъсвач” заедно с обяснение защо го правя. Което също помага, напук на очакваното. Защото нараненото му его го кара сериозно да се замисли защо се е стигнало до тук. За всичките ми двадесет и кусур години работа в детска градина това се е случвало единствено с момчета- при момичетата обяснението обикновено е достатъчно. Ето, признах си и това, не ме вкарвайте в затвора, моля ви! И нямате нужда от камери, поне при мен- всичко си признавам, нали виждате. Така, до тук с признанията ми. Сега да минем към сериозното. Ако все пак държавата недообмислено постави камери, смятате ли, че ще посмея да се скарам на детето ви, да го накажа или, боже опази, да го плясна? Вижте по- горе- вече говорихме защо някои родители биха ме набили, линчували или осъдили. Е, това ще искам да си го спестя. Как ли… Ами ще стискам зъби, ще се усмихвам за пред камерите и ще изпускам насъбрания супер стрес на семейството си, да речем. Ако обаче съм добре възпитан, какъвто, между впрочем, мисля, че съм, ще си го трупам в себе си, докато не избие в някоя по- сериозна болест, да речем. А децата- те ще са приятно изненадани, че могат да си правят бели, да не спазват правила, да се бият, дърпат, хапят и каквото още се сетите, безнаказано. И ще започнат да го правят още по настойчиво, за да ни пробват /говорихме за това по- горе/, ние, учителите, ще се усмихваме през зъби /ако още имаме такива, че с това пенсиониране…/ и… дяволският кръг е завъртян! Вкарани сме в един филм, от който излизане няма. И възпитанието, и социализирането на децата отива по дяволите. А нали това е основната цел на детската градина! Не децата да са невъзпитани, ние- усмихнати през зъби, а мамите по барчетата да гледат как Драганчо разбива с юмрук зъбите на Първан и да викат с цяло гърло по адрес на учителя „Ей, загубеняк, за какво си сложен там бе, къде гледаш, затвор за тебе!”, а наум да си казват „Браво, моето момче! Я виж какъв герой расте, маминото!”…

Извод
Та така, това е само част от нещата, които исках да споделя по темата за видеонаблюдението. Проблеми има, но то може само да ги влоши. Happy end- а е възможен единствено чрез възпитаването. Правилното! Което започва от дома. Ние, учителите, можем само да помагаме! Дискретно… Защо е нужно някой, който не разбира от работата ни, да ни следи? :)

Коментари:
:) :D :( :o 8O :? 8) :x :P :| ;) :lol: :oops: :cry: :evil: :twisted: :roll: :mrgreen: