Автор: Александър Димитров
Здравейте, хора!
Ще напиша нещо по темата… Който има желание, да го чете… Който няма- да опита…
Предисловието! Загубих сериозен клиент- младо момче от Тутракан. Купуваше си редовно по два килограма Royal Canin за котки с капризен апетит. Докато един ден не си позволих да проявя понякога странното си чувство за хумор и след като момчето си тръгна, си дадох сметка, че вероятно съм го засегнал. Така се и оказа, защото от доста време младежът не е идвал. Ако случайно чете това- нека ме извини! Такаааа… Тая сутрин споделих това с една приятелка, която смело мога да нарека успешен бизнесмен! Разговаряхме надълго и нашироко, а темата на разговора беше отношението ми към бизнеса и начинът, по който пиша във фб страницата на магазина. Не можеш, каза тя, да искаш да си успешен и да се държиш или пишеш несериозно. Това е леко чувство за хумор, казвам аз, така по- лесно се възприема написаното и се скъсява дистанцията между мен и клиентите… Не, отговаря тя, бизнесът е сериозно нещо и към него трябва да се подхожда с необходимия респект. Хубаво де, отвръщам, но аз не възприемам правеното от мен като бизнес… Това е игра, чрез която искам да бъда полезен на животинките и техните стопани…. И да ги накарам да се почувстват спокойно, усмихнато, умиротворено, влизайки в магазинчето ми или четейки написаното в страницата. Успехът ще дойде от само себе си… Не, не си прав, отсича тя! Трябва… И така, след още половин час дърпане на колата в различни посоки като орела, рака и щуката /за справка вж. Славейков/, стигнахме до това, че тя, като типичен овен, отсече: „Аз съм права! Прави, каквото щеш, но да знаеш, че съм те предупредила!”. Пък аз, като типичен водолей, отвърнах: ”Хубаво де, в известен смисъл може и да си права… Сигурно наистина трябва да съм малко по- обран… Ще си помисля…” После и предложих да напише „Наръчник за начинаещия бизнесмен” и и обещах, че ще съм първият, който ще си го купи… Ама с автограф! Тя се усмихна, да се чуди човек защо, и влезе в магазина си, за да обслужи дошлите клиенти с едно такова сериозно, достолепно, бизнесменско излъчване, което аз, и сто години да се мъча, трудно ще докарам… Тъй че замислено се запътих към моето магазинче с идеята да споделя с вас това, което току- що споделих, и да се чудя къде точно е истината за истинския бизнесмен… Кой знае, рекох си, сигурно е някъде по средата, а?
