Тъкмо тогава… тъкмо тогава…
не случайно и не за слава,
появи се лисичка… чудно красива…
със зелени очи… с червеникава грива…
Ей, момченце – ми каза,
знаеш ли, че си наказан
да си влюбен в лисичка, да си влюбен жестоко
в уникална лисичка – зеленоока…
Радвам се – рекох… Поиграй си със мене.
С радост – ми рече… Ама съм неопитомена…
Опитоми ме, моля те… Но търпеливо…
И ме обичай нежно… Че съм чуплива…
Тъй ми рече таз лисичка любима…
И съвсем ме обрече да внимавам… за трима…
Да ми се вържат триста възли в главата
и, незнайно защо, да ми омекнат краката…
Обрeди да спазвам… Брей, че трудна задача…
Само в много краен случай да плача…
И не гледай с очите, ми рече, а със сърцето…
И когато четеш – да е между редовете…
А щом съм най – накрая опитомена,
ще съм винаги с теб… ще си винаги с мене…
Ей, лисичке, малко ми е… тревожно…
Ако това е мисия, тя е ли възможна?
Ха, а кой ти е казал, че ще е лесно,
да си влюбен, момченце, в лисичка чудесна,
със зелени очи… с червеникава грива…
и с пламъчета в погледа закачливи,
която съвсем не случайно се появява
тъкмо тогава…
тъкмо тогава…
Тагове: влюбен, лисичка, опитомена, тъкмо тогава
