Щом хаосът превзел ти е главата
и възлите във нея са безброй,
единствено на меча си в ръката
разчиташ май… И с него влизаш в бой
със нормите… със себе си… с живота…
и с руслото… и с тъпия морал…
Късмет ти пожелавам, дон Кихоте…
Дано от битката излезеш цял…
Дано след края и си кажеш – ето,
затуй си струваше да защитавам днес
правото на избор на сърцето…
достойнството… едничката му чест…
Боят, знай от мен, ще е неравен –
доспехите ти – виж ги – от картон,
а шлемът ти – о, божичко – цукало
и конят ти – подобие на кон…
Е, ти си знаеш… Няма да се меся…
Надявам се Късметът да е с теб
по пътя ти, усмихнат и нелесен,
към седмото, последното, небе…
