Автор: Джесика и Александър Димитрови
Близо до дома има една механа, в която всяка първа сряда от месеца правят руска вечер! И всяка първа сряда от месеца вечер си стоя самичка. Мама и тати с приятели са в механата. И винаги тати се прибира с едно приятно приповдигнато настроение. Според мен само донякъде се дължи на алкохола. Тати е русофил! Българофил- русофил! Не, не е руски шпионин- просто обича руските език, литература, музика и душевност. На път за морето той винаги ни пита: „Каква музика искате да слушате, момичета?” АББА или Тони Димитрова!- му отговаряме… И до морето слушаме руска музика. Да не мислите, че по пътя за балкана е по- различно?! Ако ви се стори, че Любе са ми поникнали на главата, може и да не ви се е сторило. Въобще комунизмът яко е промил мозъка на тати. Откачена работа… Моят мозък пък е промит от капитализма- малко си падам американофилка! Не съм сигурна обаче дали това не е още по- откачено… Мога дни наред да гледам Брус Уилис и Уил Смит, без да ми омръзне! И да слушам Франк Синатра. Тати също се кефи на американските екшъни и романтични комедии. Което ме кара да мисля, че може да не е чак толкова тежък случай. Мама само че е! Както вече знаете, тя е фен на хиндуизма и индийската култура! Индийските сериали са и като хляба и водата. Понякога и като слънцето… Но си ги гледа самичка в нейната стая- ние с тати сме и обявили бойкот! Тя пък е дала отбой на нашите музикални и филмови интереси. Е, ходи с тати на руските вечери. Но то е, за да се види с приятели. Вярно, че след първата ракийка започва да припява на руски, но това не я прави русофил. Мама е на stand by режим- дебне за новооткрит индийски ресторант. Каза, че ще ходи там с приятелки на културно- масова дейност- да гледат групово индийски сериали, като по този начин ще обогатяват прогресивно знанията си за индийската култура и Харе Кришна. Има си и мечта- да види с очите си Ниагара! Това, че Ниагара е в Щатите, въобще не я притеснява- убедена е, че изворите ѝ са някъде в индийско…
🐾🐾🐾
– Тате, защо голяма част от хората около твоето поколение изведнъж се отметнаха от Русия? Нали на нея дължим освобождението си от турско робство? И сме си славяни. И пишем на кирилица. И душевностите ни много си приличат. Почти сме си като братя…
– Сложно е, тате. И ще ми е трудно да ти го обясня накратко.
– Поне опитай, че ми е любопитно.
– Добре, слушай! Ще започна от тук- хората, които наистина мразят комунизма и Русия като негов символ, са тия, които по някакъв начин са репресирани от него. Те не са никак малко и ги разбирам. Слава богу, аз и семейството ми не сме от тях. Комунизмът имаше много лоши страни- крепостничество, липса на свобода на словото и на мисленето, никаква възможност за свободна инициатива, оскъден избор на стоки, репресии… Но и много хубави- стабилно и авторитетно образование, качествено и безплатно здравеопазване, което рядко използвахме, защото по презумпция бяхме здрави, безгрижно детство и добро възпитание, здравословна храна, израснахме патриоти, обичащи родината си. Сигурно пропускам нещо… Прави ли ти впечатление, че това са все неща, които днес и с лупа не можеш да откриеш. Комунизмът и тогава СССР бяха нещо много лошо и много хубаво едновременно! Между впрочем, същото важи и за капитализма, чийто символ са САЩ. Идеалният вариант щеше да е, ако и от двата строя бяхме взели само хубавото… За съжаление, ние взехме предимно лошото. И като казвам ние, нямам предвид теб, мен и майка ти. Рибата се вмирисва от главата, нали знаеш? За трийсет години псевдодемокрация на всякакво ниво ни управляваха само индивиди, които мислеха единствено за комисиони, лично облагодетелстване и сфери на влияние! Продадоха себе си, нас, икономиката ни, армията ни, здравеопазването ни, държавата ни! Корупцията се е просмукала през мозъка на костите им, та чак до главния мозък. Но най- страшното е, че продадоха образованието ни! И сега расте поколение, което не знае дори „Опълченците на Шипка”. Та тия хора твърдят, че мразят Русия! Всъщност мразят това, че с Русия няма далавера! Или поне не толкова голяма, колкото има през Атлантика и в Брюксел. И не им пука, че загубихме безграничните руски пазари. А дори само с тях икономиката ни щеше да цъфти! Но не- най- важна е далаверата. Всъщност, истината, Джесика, е че днес е модерно да се мрази всичко руско!
– Тате, това, което ми казваш, звучи страшно и безнадеждно. Не мислиш ли, че може да подразним част от почитателите ми с твоето русофилство?
– Част, част, колко да е част… Пет процента… Това даже и част не е… Истината, тате, понякога дразни. Но въобще да не ти пука. Плюс това въобще не говорим за политика, нали ти прави впечатление?
– Прави ми. Но и друго ми прави впечатление- някъде изчезна чувството ти за хумор…
– Хумор ли? Хуморът, миличко, ще настъпи, когато дойде революцията! Когато тия като нас, истински милеещите за България, се надигнем и с голямата метла изметем цялата мръсотия. Тогава ще е не само хумор, ами велика веселба! Само ни трябва някой като Ботев! Да ни води… Че ние, българите, така сме научени- повечето я караме на принципа за преклонената главица, дето сабя не я сече. Но пък поведе ли ни някой, грешка нямаме. Лека- полека се будим. Някои по- трудничко, но все пак се будим…
– Тате, може ли аз да нося знамето?
– Какво знаме?
– Ами нали ще правим чети! Не може без знаменосец…
– На четите им мина времето, Джесика. Сега ще трябват батальони!
– Добре де, и на батальоните ще им трябва знаменосец…
– Ще питаме Ботев, чедо! Той ще отсъди кой да носи знамето.
– Хубаво. Ама да не забравим… Сега ще ми кажеш ли „Опълченците на Шипка”, че искам да го науча!
– Е как така, още ли не си?
– Ами… Пропуск. Знам само „Здравствуйте, братушки”!
– Ох, на тати русофилката тя!
– То, с какъвто се събереш… Нали знаеш?
– Нали, миличко. Само да не почнем от утре да се будим с хиндуистки мантри…
– Остави сега мама на мира. Ето ти книжката. Лягай до мен и започвай да ми четеш!
– Не ми трябва книжка, знам го наизуст. Готова ли си да слушаш?
– Винаги!
– Нека носим йоще срама по челото…
