Автор: Александър Димитров
Свещта догаряше и цялата стая трепереше от страх пред настъпващия мрак. Стените се споглеждаха плахо и бавно придобиваха матов оттенък. Някакво паяче в ъгъла зад вратата бързаше да изплете последната фигурка от постелята си. Предчувствайки тъмнината даже мравките, отскоро преселили се тук, тичаха да се приберат по дупките, за да не се изгубят…
Стаята беше уютна, въпреки застоялия въздух. А нощем светлината на свещта я превръщаше в бохемска бърлога, в която всичко Прочети още
Брегът беше пуст и стръмен. И на всичко отгоре – разговорлив. Тъкмо да седна, го чух да казва:
“Колкото повече остарявам, толкова повече харесвам съботната утрин.
1 декември 1145 г. – започва Вторият кръстоносен поход… 1 декември 1804 г. – Наполеон Бонапарт се жени за Жозефина… 1 декември 1835 г. – Ханс Кристиян Андерсен издава първата си книга с приказки… 1 декември 1887 г. – Артър Конан Дойл публикува разказ, в който за първи път главен герой е детективът Шерлок Холмс… 1 декември 1953 г. – отпечатан е първият брой на еротичното списание Плейбой…
Имало едно време… едно момиче и едно момче… От хубави по – хубави и от умни по – умни… Това, разбира се, не било случайно… Момчето било син на майка си и баща си, а момичето – на тати си и мама си… Което изцяло обяснява тяхната хубост… А за умнотията им спокойно можете да ми имате доверие – аз съм бащата от мъжката страна… Което ще рече, че казаното от мен не бива да се подлага на съмнение, защото… съм бащата от мъжката страна… както вече имах гордостта да отбележа… И което ще рече, че създаденото от тях /по презумпция/ трябва да е поне толкова красиво и умно… Ако на някои от вас им се стори, че думите ми са лишени от особен смисъл, ще им кажа – прави сте, хора… Както винаги… Народът винаги е прав… Само че… не и в ден като днешния… Защото 
В живота на всеки човек има моменти, в които… усеща, че той някак си му се изплъзва от шепите, като пясък… Или преминава край него, като забързан нанякъде влак… Или пламъчето му едва мъждука и е само въпрос на време някой да отвори вратата и да стане течение… Кратки моменти, които понякога траят сякаш вечност… Необходими моменти… От които, с малко късмет, излизаш по-жив отвсякога… 
Честит 1-ви юни, скъпи малки и пораснали деца! Искам да ви направя подарък. Скромен е – само няколко откъса от любима на няколко поколения книжка… Ала от сърце! Чели сте я доста пъти? Браво, похвално! Но не бива да ми отказвате, подарък е все пак. Приятно четене! 
Аз няма да претендирам, че съм чела много. Не разбирам от литература, нито пък от писане. Това, зад което стоя, е че все пак има книги в живота ми, които съм успяла да прочета. Какво значи да четеш? В четенето няма метафора и метонимия, няма композиция, няма паратекст, нито семантика или семиотика, има само едно – изживяване. Четенето не е дисекция върху мъртва материя. Да четеш означава да се съблечеш, да се откажеш от собствената си идентичност и да се преродиш в главорез, в пътуващ музикант или просто в нещастник. 
