Автор: Александър Димитров …

„Вижте, Даниел, съдбата винаги се спотайва току зад ъгъла. Досущ като крадец, проститутка или продавач на лотарийни билети- това са трите й най- често срещани въплъщения. Онова, което съдбата никога не прави, са визити по домовете. Човек трябва сам да търчи след нея.”
                                                                           Карлос Руис Сафон

Книгата й се стори интересна… Както, между впрочем и цитатът, който моментално влезе в нейните топ 10. Реши да чете до късно, когато се прибере. Как ли обаче щеше да се споразумее с досадницата Умора, която напоследък все по- често се наместваше на свободното място до нея в леглото, не знаеше…

„Като стигна до леглото, ще му мисля.”
        
Сега все още пътуваше в метрото и монотонният шум я унасяше. Отбеляза докъде е стигнала, прибра книгата в чантата, за да не я забрави, и притвори очи. Предпоследна спирка, още няколко минути покой.

Автор: Александър Димитров …

Говореше за всичко, каквото му идваше на ума и „сякаш имаше система в цялата тази лудост”. Един мармалад от приказки, в който обаче проличаваше вътрешна закономерност. И вече не изглеждаше толкова луд… Не само че не изглеждаше – той просто не беше луд. Истината е, че си беше най-нормален човек, който говореше откровено за всичко, което му дойдеше на ума и когото другите, лудите, не разбираха. И се чувстваше много самотен…

Сега обаче се събуди с усмивка, остана да лежи неподвижен, сякаш с невидима нишка се опитваше да върне съня… да… да… кое беше това, което го накара да се усмихне… Не искаше да избързва с отговора на този… галактическозначим… въпрос преди първото си кафе, затова се протегна и, преметнал през рамо невидимата нишка, за която ви споменахме преди малко, се запъти към кухнята… Зареди кафеварката и вече приключваше с бръсненето, когато тя с весело бълбукане съобщи, че ароматната ободряваща течност е готова. Винаги малко се ядосваше на факта, че първото кафе трябва да го пие „на крак”, но това беше навик от години. Докато стоеше пред огледалото и решаваше мислено дилемата „спортно или с вратовръзка”, погледът му попадна на календара… Двадесет и втори… Мда… Днес беше важен ден… Спомни си- точно усещането за съдбовността на този ден сънува той… Реши да бъде „себе си”, почисти няколкото паяжинки от вратовръзката, остави я настрани и… нахлузи дънките и тениската. Двадесет и втори… Днес имаше среща със Съдбата… И двамата го знаеха… И, тъй като не обичаше да закъснява, заряза последните глътки кафе, нахлупи късметлийската си шапка и хукна по стълбището…

Автор: Александър Димитров

Има и такава Порода Хора- Любов… Ооо, не, не оная, с пеперудите в стомаха… Не и другата, Всемирната, за която проповядват Мъжете В Черно по църквите… Просто Порода Любов… Тези хора се познават лесно… По скритите лакомства в джобовете, които раздават на „уличните” кучета, докато мило им говорят… Или им споделят най- съкровените си тайни, докато ги галят… Или по пълните торбички с котешка храничка, с която хранят „бездомните” писани и за която, напълно вероятно, някои са дали последните си Прочети още

Автор: Александър Димитров

Здравейте, хора!
Ще напиша нещо по темата… Който има желание, да го чете… Който няма- да опита…
Предисловието! Загубих сериозен клиент- младо момче от Тутракан. Купуваше си редовно по два килограма Royal Canin за котки с капризен апетит. Докато един ден не си позволих да проявя понякога странното си чувство за хумор и след като момчето си тръгна, си дадох сметка, че вероятно съм го засегнал. Така се и оказа, защото от доста време младежът не е идвал. Ако случайно чете това- нека ме извини! Такаааа… Тая сутрин споделих това Прочети още

Автор: Александър Димитров

Питали ли сте се някога защо английската дума за мечта и сън е една и съща? Не сте? И аз не бях, но сега, като ви попитах, се замислих… Може би защото си приличат- и мечтата, и сънят са по свой си начин еднакво ефимерни, мимолетни, та чак малко нереални… И мечтата, досущ като съня, се изнизва като пясък през пръстите… И 7/8 от живота ти преминали като ръченица, като сън, а мечтата останала там някъде, в младите години… И в края на 8/8 си даваш сметка, че си живял като насън, че мечтите ти са само спомен за онова, което си можел да направиш, ако… Да, виждам, че мечта и сън се повтарят по няколко пъти в горните изречения, нямаше нужда да ми казвате… Но това е търсен ефект- Прочети още

Автор: Александър Димитров

Дааа, време е за малко продуктово позициониране! Тъй като обаче скритата реклама в текста по- долу никак даже не е скрита, ами си е направо явна и тенденциозна, няма да я наричам продуктово позициониране. Ще я нарека с истинското и име- Прочети още

Автор: Александър Димитров

/разсъждения на един детски учител по повод зачестилите напоследък призиви на родители за поставяне на камери в детските ясли и градини/
А дали наистина е по- добре? И за кого?

Ще започна от учителите…
За нас няма значение. Разбира се, на никого няма да му е приятно да участва в Биг Брадър. Никой не желае да му се навлиза в личното пространство, нали? Прочети още