‘Споделено’

За Русия

Автор: Джесика и Александър Димитрови

Близо до дома има една механа, в която всяка първа сряда от месеца правят руска вечер! И всяка първа сряда от месеца вечер си стоя самичка. Мама и тати с приятели са в механата. И винаги тати се прибира с едно приятно приповдигнато настроение. Според мен само донякъде се дължи на алкохола. Тати е русофил! Българофил- русофил! Не, не е руски шпионин- просто обича руските език, литература, музика и душевност. На път за морето той винаги ни пита: „Каква музика искате да слушате, момичета?” АББА или Тони Димитрова!- му отговаряме… И до морето слушаме руска музика. Да не мислите, че по пътя за балкана е по- различно?! Ако ви се стори, че Любе са ми поникнали на главата, може и да не ви се е сторило. Въобще комунизмът яко е промил мозъка на тати. Откачена работа… Моят мозък пък е промит от капитализма- малко си падам американофилка! Не съм сигурна обаче дали това не е още по- откачено… Мога дни наред да гледам Брус Уилис и Уил Смит, без да ми омръзне! И да слушам Франк Синатра. Тати също се кефи на американските екшъни и романтични комедии. Което ме кара да мисля, че може да не е чак толкова тежък случай. Мама само че е! Както вече знаете, тя е фен на хиндуизма и индийската култура! Индийските сериали са и като хляба и водата. Понякога и като слънцето… Но си ги гледа самичка в нейната стая- ние с тати сме и обявили бойкот! Тя пък е дала отбой на нашите музикални и филмови интереси. Е, ходи с тати на руските вечери. Но то е, за да се види с приятели. Вярно, че след първата ракийка започва да припява на руски, но това не я прави русофил. Мама е на stand by режим- дебне за новооткрит индийски ресторант. Каза, че ще ходи там с приятелки на културно- масова дейност- да гледат групово индийски сериали, като по този начин ще обогатяват прогресивно знанията си за индийската култура и Харе Кришна. Има си и мечта- да види с очите си Ниагара! Това, че Ниагара е в Щатите, въобще не я притеснява- убедена е, че изворите ѝ са някъде в индийско…

Прочети още

Нейно Величество Съдбата 2

Автор: Александър Димитров …

„Вижте, Даниел, съдбата винаги се спотайва току зад ъгъла. Досущ като крадец, проститутка или продавач на лотарийни билети- това са трите й най- често срещани въплъщения. Онова, което съдбата никога не прави, са визити по домовете. Човек трябва сам да търчи след нея.”
                                                                           Карлос Руис Сафон

Книгата й се стори интересна… Както, между впрочем и цитатът, който моментално влезе в нейните топ 10. Реши да чете до късно, когато се прибере. Как ли обаче щеше да се споразумее с досадницата Умора, която напоследък все по- често се наместваше на свободното място до нея в леглото, не знаеше…

„Като стигна до леглото, ще му мисля.”
        
Сега все още пътуваше в метрото и монотонният шум я унасяше. Отбеляза докъде е стигнала, прибра книгата в чантата, за да не я забрави, и притвори очи. Предпоследна спирка, още няколко минути покой.

Прочети още

Нейно Величество Съдбата

Автор: Александър Димитров …

Говореше за всичко, каквото му идваше на ума и „сякаш имаше система в цялата тази лудост”. Един мармалад от приказки, в който обаче проличаваше вътрешна закономерност. И вече не изглеждаше толкова луд… Не само че не изглеждаше – той просто не беше луд. Истината е, че си беше най-нормален човек, който говореше откровено за всичко, което му дойдеше на ума и когото другите, лудите, не разбираха. И се чувстваше много самотен…

Сега обаче се събуди с усмивка, остана да лежи неподвижен, сякаш с невидима нишка се опитваше да върне съня… да… да… кое беше това, което го накара да се усмихне… Не искаше да избързва с отговора на този… галактическозначим… въпрос преди първото си кафе, затова се протегна и, преметнал през рамо невидимата нишка, за която ви споменахме преди малко, се запъти към кухнята… Зареди кафеварката и вече приключваше с бръсненето, когато тя с весело бълбукане съобщи, че ароматната ободряваща течност е готова. Винаги малко се ядосваше на факта, че първото кафе трябва да го пие „на крак”, но това беше навик от години. Докато стоеше пред огледалото и решаваше мислено дилемата „спортно или с вратовръзка”, погледът му попадна на календара… Двадесет и втори… Мда… Днес беше важен ден… Спомни си- точно усещането за съдбовността на този ден сънува той… Реши да бъде „себе си”, почисти няколкото паяжинки от вратовръзката, остави я настрани и… нахлузи дънките и тениската. Двадесет и втори… Днес имаше среща със Съдбата… И двамата го знаеха… И, тъй като не обичаше да закъснява, заряза последните глътки кафе, нахлупи късметлийската си шапка и хукна по стълбището…

Прочети още

Просто Порода Любов

Автор: Александър Димитров

Има и такава Порода Хора- Любов… Ооо, не, не оная, с пеперудите в стомаха… Не и другата, Всемирната, за която проповядват Мъжете В Черно по църквите… Просто Порода Любов… Тези хора се познават лесно… По скритите лакомства в джобовете, които раздават на „уличните” кучета, докато мило им говорят… Или им споделят най- съкровените си тайни, докато ги галят… Или по пълните торбички с котешка храничка, с която хранят „бездомните” писани и за която, напълно вероятно, някои са дали последните си Прочети още

Накратко за бизнеса

Автор: Александър Димитров

800px_COLOURBOX20181771Здравейте, хора!
Ще напиша нещо по темата… Който има желание, да го чете… Който няма- да опита…
Предисловието! Загубих сериозен клиент- младо момче от Тутракан. Купуваше си редовно по два килограма Royal Canin за котки с капризен апетит. Докато един ден не си позволих да проявя понякога странното си чувство за хумор и след като момчето си тръгна, си дадох сметка, че вероятно съм го засегнал. Така се и оказа, защото от доста време младежът не е идвал. Ако случайно чете това- нека ме извини! Такаааа… Тая сутрин споделих това Прочети още

Накратко за мечтите

Автор: Александър Димитров

51046113_2278479459063501_1642792082680578048_nПитали ли сте се някога защо английската дума за мечта и сън е една и съща? Не сте? И аз не бях, но сега, като ви попитах, се замислих… Може би защото си приличат- и мечтата, и сънят са по свой си начин еднакво ефимерни, мимолетни, та чак малко нереални… И мечтата, досущ като съня, се изнизва като пясък през пръстите… И 7/8 от живота ти преминали като ръченица, като сън, а мечтата останала там някъде, в младите години… И в края на 8/8 си даваш сметка, че си живял като насън, че мечтите ти са само спомен за онова, което си можел да направиш, ако… Да, виждам, че мечта и сън се повтарят по няколко пъти в горните изречения, нямаше нужда да ми казвате… Но това е търсен ефект- Прочети още

Време е за продуктово позициониране!

Автор: Александър Димитров

45131895_436143400245170_8286000449614512128_o Дааа, време е за малко продуктово позициониране! Тъй като обаче скритата реклама в текста по- долу никак даже не е скрита, ами си е направо явна и тенденциозна, няма да я наричам продуктово позициониране. Ще я нарека с истинското и име- Прочети още

По- добре камерите да дойдат!

Автор: Александър Димитров

AN2B81L2/разсъждения на един детски учител по повод зачестилите напоследък призиви на родители за поставяне на камери в детските ясли и градини/
А дали наистина е по- добре? И за кого?

Ще започна от учителите
За нас няма значение. Разбира се, на никого няма да му е приятно да участва в Биг Брадър. Никой не желае да му се навлиза в личното пространство, нали? Прочети още

Нощ

Автор: Александър Димитров

Свещта догаряше и цялата стая трепереше от страх пред настъпващия мрак. Стените се споглеждаха плахо и бавно придобиваха матов оттенък. Някакво паяче в ъгъла зад вратата бързаше да изплете последната фигурка от постелята си. Предчувствайки тъмнината даже мравките, отскоро преселили се тук, тичаха да се приберат по дупките, за да не се изгубят…
Стаята беше уютна, въпреки застоялия въздух. А нощем светлината на свещта я превръщаше в бохемска бърлога, в която всичко Прочети още

Що за абсолютно дяволска работа

Автор: Александър Димитров

Брегът беше пуст и стръмен. И на всичко отгоре – разговорлив. Тъкмо да седна, го чух да казва:
– Заповядай, седни на мен.
Добре де, и без това се канех.
– Имаш ли въдица?
– Тц… И поклатих глава, но той не разбираше от жестове.
– Вади я и си лови рибки на поразия. Тук е пълно.
Де да беше толкова лесно… Първо – нали ви казвам, нямах въдица. Пък и от риболов нищо не разбирах. И второ – не за това бях тук.
– А за какво, дявол да те вземе? – попита брегът.
– Дявола търся – отговорих му.
Стресна се брегът и млъкна.
– Какъв си стръмен, казах, пък страхлив…
Той ме погледна и се изгърби още повече. Но не за дълго. След минута гръбнакът му се поизправи и Прочети още