‘Споделено’

1 декември

Автор: Александър Димитров

1 декември 1145 г. – започва Вторият кръстоносен поход… 1 декември 1804 г. – Наполеон Бонапарт се жени за Жозефина… 1 декември 1835 г. – Ханс Кристиян Андерсен издава първата си книга с приказки… 1 декември 1887 г. – Артър Конан Дойл публикува разказ, в който за първи път главен герой е детективът Шерлок Холмс… 1 декември 1953 г. – отпечатан е първият брой на еротичното списание Плейбой…
Брей, че много и все важни неща са станали на 1 декември… Прочети още

Ден на будителите… Или още малко празни мисли… в навечерието му…

Автор: Александър Димитров

„Будител е термин, навлязъл в съвременния български език със смисъла на човек, който през целия си живот активно популяризира и извежда в приоритет знанието за националната история и правилната употреба на майчиния език, както и преклонението към родната култура и етнос.”
Това прочетох в Уикипедия…
Нека обаче за момент си… представим, че Будител е всеки човек или всяко нещо, което… най – образно казано… „буди”… Ами то, бол „будещи неща”, нали… Ето ви няколко… Прочети още

Моят перфектен ден…

Автор: Александър Димитров

Наскоро дадох дума да напиша нещо по-… усмихнато… Не обичам да обещавам, защото не обичам да не изпълнявам обещанията си. Дам ли дума обаче – бетон съм… Затова приемам предизвикателството на Пламен Петров да разкажа как си представям един перфектен ден от живота ми…
Между другото, ако не ви се чете, не четете… И без това е голяма простотия и… диващина… То пък сега, защото ви казах тъй, ще вземете да го прочетете… А бе, я правете, каквото искате… Прочети още

Ден като ден… необикновен… Или приказката продължава…

Автор: Александър Димитров

Имало едно време… едно момиче и едно момче… От хубави по – хубави и от умни по – умни… Това, разбира се, не било случайно… Момчето било син на майка си и баща си, а момичето – на тати си и мама си… Което изцяло обяснява тяхната хубост… А за умнотията им спокойно можете да ми имате доверие – аз съм бащата от мъжката страна… Което ще рече, че казаното от мен не бива да се подлага на съмнение, защото… съм бащата от мъжката страна… както вече имах гордостта да отбележа… И което ще рече, че създаденото от тях /по презумпция/ трябва да е поне толкова красиво и умно… Ако на някои от вас им се стори, че думите ми са лишени от особен смисъл, ще им кажа – прави сте, хора… Както винаги… Народът винаги е прав… Само че… не и в ден като днешния… Защото Прочети още

Вяра, Надежда, Любов… И София…

Автор: Александър Димитров

В живота на всеки човек има моменти, в които… усеща, че той някак си му се изплъзва от шепите, като пясък… Или преминава край него, като забързан нанякъде влак… Или пламъчето му едва мъждука и е само въпрос на време някой да отвори вратата и да стане течение… Кратки моменти, които понякога траят сякаш вечност… Необходими моменти… От които, с малко късмет, излизаш по-жив отвсякога… Прочети още

Празник е! Хайде да четем…

Автор: Антоан дьо Сент-Екзюпери

   Честит 1-ви юни, скъпи малки и пораснали деца! Искам да ви направя подарък. Скромен е – само няколко откъса от любима на няколко поколения книжка… Ала от сърце! Чели сте я доста пъти? Браво, похвално! Но не бива да ми отказвате, подарък е все пак. Приятно четене! Прочети още

Голямото четене или за книгите и хората

Автор: Кристина Никова

   Аз няма да претендирам, че съм чела много. Не разбирам от литература, нито пък от писане. Това, зад което стоя, е че все пак има книги в живота ми, които съм успяла да прочета. Какво значи да четеш? В четенето няма метафора и метонимия, няма композиция, няма паратекст, нито семантика или семиотика, има само едно – изживяване. Четенето не е дисекция върху мъртва материя. Да четеш означава да се съблечеш, да се откажеш от собствената си идентичност и да се преродиш в главорез, в пътуващ музикант или просто в нещастник. Прочети още

Хождение по буквите

Автор: Валери Петров

kiril i metodiiЛюбомудри читателю, внемли тук житието
на братята Кирил и Методи, което
апокрифно се носи, но е само то
най-паче истинно, понеже-защото
едва в наше време докрай се разбра тя
какво са прекарали двамата братя. Прочети още

Откровения на една бивша русенска труженичка на предучилищния фронт по случай настъпващите 24-майски празници

Автор: Александър Димитров

45   Здръвейти ут Руси! Ни съ стряскайти, скъпи кулеги припудъватели. Аз ни съм чумътъ. То и саму зрителнъ измамъ. Аз съм Сашкъ Снежкувъ Снижитурскъ, мъ дицатъ и учителкити мъ знайът кът другаркътъ гуспужа Снижитурскъ, щот съм им бивша припудавателкъ и кулежкъ. Сига, как дъ кажъ, чи съм малку суетнъ, съм излязлъ в зъслужен творчески плътен отпуск пу възръст. Димек пинсиунеркъ… Аз тъз думъ многу-многу ни йъ хъресвъм, щот мъ състърявъ. Дажи малку мъ и яд, чи йъ казъх… Ъми… изпуснъх съ… Шъ мъ прущавъти… Изикът мий малку по-бърз ут мисълтъ… Сига сигурну вечи съ чудити що съм тукъ… Прочети още

„Ода на радостта” или „День победы”

Автор: Александър Димитров

45   Здравей, Европа! Как сте, добре ли я карате там, в Брюксел? Е, радвам се, радвам се… Пише ви един европейски изтърсак, от България. България бе… Оная – със затворените реактори, съсипаното селско стопанство и разбитите пътища, не се ли сещате? Ръченица, Валя Балканска? Златни пясъци? Ракия и шопска салата? Кисело мляко, боб с люта чушка? Сетихте ли се? Мускали с розово масло, Бай Ганьо? Ех, Европа, мнооого си тъпа… Ба маа му… Ааа, ба си мамата, Стоичков? Да, точно тъй – Стоичков, България! Сетихте се най – сетне… Прочети още