Автор: Кристина Никова
Аз няма да претендирам, че съм чела много. Не разбирам от литература, нито пък от писане. Това, зад което стоя, е че все пак има книги в живота ми, които съм успяла да прочета. Какво значи да четеш? В четенето няма метафора и метонимия, няма композиция, няма паратекст, нито семантика или семиотика, има само едно – изживяване. Четенето не е дисекция върху мъртва материя. Да четеш означава да се съблечеш, да се откажеш от собствената си идентичност и да се преродиш в главорез, в пътуващ музикант или просто в нещастник. Прочети още
Любомудри читателю, внемли тук житието
Здръвейти ут Руси! Ни съ стряскайти, скъпи кулеги припудъватели. Аз ни съм чумътъ. То и саму зрителнъ измамъ. Аз съм Сашкъ Снежкувъ Снижитурскъ, мъ дицатъ и учителкити мъ знайът кът другаркътъ гуспужа Снижитурскъ, щот съм им бивша припудавателкъ и кулежкъ. Сига, как дъ кажъ, чи съм малку суетнъ, съм излязлъ в зъслужен творчески плътен отпуск пу възръст. Димек пинсиунеркъ… Аз тъз думъ многу-многу ни йъ хъресвъм, щот мъ състърявъ. Дажи малку мъ и яд, чи йъ казъх… Ъми… изпуснъх съ… Шъ мъ прущавъти… Изикът мий малку по-бърз ут мисълтъ… Сига сигурну вечи съ чудити що съм тукъ… 
Здравей, Европа! Как сте, добре ли я карате там, в Брюксел? Е, радвам се, радвам се… Пише ви един европейски изтърсак, от България. България бе… Оная – със затворените реактори, съсипаното селско стопанство и разбитите пътища, не се ли сещате? Ръченица, Валя Балканска? Златни пясъци? Ракия и шопска салата? Кисело мляко, боб с люта чушка? Сетихте ли се? Мускали с розово масло, Бай Ганьо? Ех, Европа, мнооого си тъпа… Ба маа му… Ааа, ба си мамата, Стоичков? Да, точно тъй – Стоичков, България! Сетихте се най – сетне… 