Эдуард  Асадов

Повсюду встречая их рядом двоих,
друзья удивлялись, глядя на них.
И было чему подивиться  –
парень – красив, молодец молодцом,
она же – ни стройностью и ни лицом,
ничем не могла б похвалиться.

Одни называют ее чудачкой
И пальцем на лоб – за спиной, тайком.
Другие – принцессою и гордячкой,
А третьи просто синим чулком.

Птицы и те попарно летают,
Душа стремится к душе живой.
Ребята подруг из кино Прочети още

Защо си отиде
моя тъжна, измъчена нощ?
Моя бързаща нощ
като полет на зъзнеща птица.
Моя истинска нощ,
закичена с Прочети още

Влюбен… Бях забравил какво е.
Помнех го само на думи.
Нещо като щастливо болен.
Ама много щастливо – от лудост.
Неизлечимо ли? Абе що за хора
са тез психиатри Прочети още

Сватба – съвременна.
Сватбарите – бол.
Булката – бременна.
Младоженецът – горд.
Оркестърът Прочети още

Сред пясъка, посипал плажа
с безброй прашинки от елмаз,
едно дете строеше замък,
тъй както някога и аз.
Купчинка мокра, после втора.
Прозорче мъничко отпред.
От кулите надничат Прочети още

Спомняй си… Без всичко друго може.
Без слава, без любовник, без пари.
Без бляскави доспехи може тоже.
Че даже и без хляб дори.
Без спомените само че не бива.
Без миналото няма път напред.
Дори със някой друг Прочети още

Сънувах ли те в тихата утрин,
или наистина те видях…
Твои ли бяха топлите устни,
за които с години копнях…
Твоят глас ли за миг ме погали,
а след това се Прочети още