‘Стихове’

Потъна корабчето ни, мила

Потъна корабчето ни, мила…
А корабче – приказка беше.
Как пореше дръзко вълните
и сякаш не плаваше, а летеше!
През къде ли не минахме заедно –
урагани, бури, водовъртежи.
Пресякохме полюсите, екватора,
и не един айсберг ни се Прочети още

Понякога светът се обръща

Понякога светът се обръща
с краката нагоре. Наопаки.
Снежинки в небето се връщат.
Напосоки хукват посоките.
По пладне изгряват звездите.
Нагарчат нещо бонбоните.
С една дума – апокалипсис!
С две – не е за Прочети още

Писна ми да съм все лошия

Писна ми да съм все лошия
и на добрите вечно да преча.
Искам по-романтична роля
в тоя скапан житейски екшън.
Може на беден, ала усмихнат…
На смахнат може, ама достоен…
Връщам ножа, смяна на Прочети още

Отново сам

Отново сам. Почти неземно чудо.
Като Адам, преди да му смалят ребрата.
И мислите ми, като мене луди,
превърнаха ми в лудница главата.
Отново сам. Сонет ли да напиша
или да сътворя поема!?…
Така е хубаво да си Прочети още

Обичам те, сине

Обичам те, сине. Не зная
по-простичко как да го кажа.
Щастлив съм, когато сме заедно
и сякаш животът е празник.
Прегръщам те и никак не искам
за миг дори да те пусна.
Не смея даже да си Прочети още

Нося в джобчето си скрито

Нося в джобчето си скрито
бисерче неземно.
То долитна от звездите.
Всъщност, май че от Венера.

Радвам му се и се чудя
колко мога да му Прочети още

Нямам търпение

Нямам търпение да пораснеш, сине.
Да стигнеш поне дръжката на вратата.
Да излезем заедно на разходка трима.
За ръка да те водим – мама и татко.
Да ти купим най-хубавата Прочети още

Не е възможно да съм с грешка

Не е възможно да съм с грешка
и няма как да бъде гаф.
Мигът, във който ти ме срещна,
момента, в който те видях,
се случи нещо много лудо
и много чудно при това.
Във тебе страстно мъж се Прочети още

На тръгване

На тръгване, защото, всъщност, всеки си отива,
когато всичко ще е казано и ясно,
и ласките ще са ненужна милост,
а думите ще хапят като бясни.
Когато ще ни казват, че е смешно
хлапета да се правят на Прочети още

Мъничко слънце

Мъничко слънце в моята стая изгря.
Такова едно усмихнато, бяло.
По-усмихнато от всичките триста и кусур слънца,
дето всяка сутрин изгряват за щяло-нещяло.
Моето слънце обаче дойде посред нощ.
Измръзнало, с краче Прочети още