‘Стихове’

Ако някога

Ако някога те преболедувам,
то ще бъде съвсем случайно.
Даже трябва да стане чудо.
Преголямо и пречудато.
Ако някога те недосънувам,
то ще бъде във нощ злокобна.
Как тогава ще се събудя
без да мога теб да си Прочети още

Ако искаш сега да си моя

Ако искаш сега да си моя,
заедно с вятъра, вплетен в косите ти…
Ако искаш да те имам завинаги
заедно с пламъка, запален в очите ти…
Ако искаш да те скрия в дланта си
и от порива слети в едно,
да си кажем всичко, от Прочети още

А че, защо ли, питате…

А че защо ли, питате, тъй съм усмихнат
на фона на тоз житейски провал?
Вярно… А че защо ли… И аз се питам…
Гласовете ви чувам, главата си пипам…
Аха, може би щот още съм цял!…

Цял ли? Виж се бе, гледаш кат Прочети още

“Ако някой ден ти кажа, че не съм се омъжила за теб по любов…”

Ще ти повярвам. И няма да чупя чинии.
В наше време е трудно да не си истерик…
Ще сляза до близката кръчма. Ще се напия.
Ще помоля кръчмаря да ми удари плесник.
На връщане, в асансьора, ще седна да се пречистя,
вмирисан от проклетия алкохол.
Ще си махна обувките. Конспирацията го Прочети още