Тагове ‘книжарница’

Нейно Величество Съдбата

Автор: Александър Димитров …

Говореше за всичко, каквото му идваше на ума и „сякаш имаше система в цялата тази лудост”. Един мармалад от приказки, в който обаче проличаваше вътрешна закономерност. И вече не изглеждаше толкова луд… Не само че не изглеждаше – той просто не беше луд. Истината е, че си беше най-нормален човек, който говореше откровено за всичко, което му дойдеше на ума и когото другите, лудите, не разбираха. И се чувстваше много самотен…

Сега обаче се събуди с усмивка, остана да лежи неподвижен, сякаш с невидима нишка се опитваше да върне съня… да… да… кое беше това, което го накара да се усмихне… Не искаше да избързва с отговора на този… галактическозначим… въпрос преди първото си кафе, затова се протегна и, преметнал през рамо невидимата нишка, за която ви споменахме преди малко, се запъти към кухнята… Зареди кафеварката и вече приключваше с бръсненето, когато тя с весело бълбукане съобщи, че ароматната ободряваща течност е готова. Винаги малко се ядосваше на факта, че първото кафе трябва да го пие „на крак”, но това беше навик от години. Докато стоеше пред огледалото и решаваше мислено дилемата „спортно или с вратовръзка”, погледът му попадна на календара… Двадесет и втори… Мда… Днес беше важен ден… Спомни си- точно усещането за съдбовността на този ден сънува той… Реши да бъде „себе си”, почисти няколкото паяжинки от вратовръзката, остави я настрани и… нахлузи дънките и тениската. Двадесет и втори… Днес имаше среща със Съдбата… И двамата го знаеха… И, тъй като не обичаше да закъснява, заряза последните глътки кафе, нахлупи късметлийската си шапка и хукна по стълбището…

Прочети още