В началото бе словото… Сериозно звучи, нали? И така трябва, защото никак, ама никак не върви началото на един блог, голяма част от съдържанието на който ще са всякакви там слова с претенции за художествени, да започва несериозно.

    Надявам се, не – вярвам, всъщност – убеден съм, че написаното ще Ви хареса! И знаете ли защо? Защото, ако не Ви хареса, на Мен няма да ми пука, а Вие не обичате, дори мразите на някой да не му пука за Вашето мнение, нали? Е, тогава май нямате друг избор, освен да цъкате с език и между цъканията да отроните едно Европейско Ашколсун… За което предварително Ви Благодаря!

    А сега да се запознаем – приятно ми е, Димитров! Даже особено ми е приятно… Няколко думи за мен в едно изречение, ако може? Хубаво, ще опитам…

    Роден съм някъде през втората половина на ХХ век, зодия Водолей /ако въобще има значение/, в китното крайдунавско градче Русе, в семейството на работници, от малък съм закърмен с идеите на Работническата класа, Георги Димитров, Ленин, Вечната дружба между КПСС и БКП, Пернишката печка и … всякакви Други Идеи, бях примерно чавдарче /пазя си калпачето/ и пионерче /ами, червената връзка, няма я, затри се някъде/, участвах във всички възможни кръжоци, защото от мен се очакваше да стана ВРЛ /б.а. Всестранно Развита Личност, уточнявам за поколението на Прехода/, а като комсомолец в Руската гимназия нямах конкуренция /да се има предвид, че там комсомолците от мъжки пол се брояхме на пръстите на едната ръка, изхождайки от презумпцията, че ръката е класическа, с пет пръста/, още по-малко бяха колегите ми от същия пол в специалността предучилищна педагогика на Великотърновския университет /там си бях направо Един Единствен Пръст /дали не беше Среден/, защото Колегата от Иран /Ирак ли беше, кой да помни, пък и разликата е една нищо и никаква съгласна/ не се брои, 15 години работих /колкото можех/ като учител в детска градина, а там си бях ама направо Истински Самотник /Завалийката/, станеше ли въпрос за коли, жени и футбол, от друга страна, обаче, разбирате защо съм толкова разглезен от жените и защо с годините женското начало в мен понатрупа мускули /особено се гордея с Шкембовидния/, ама добра метафора се получи де, и съм хетеросексуален, да знаете /не, че има Значение/, живея /тъй, както умея/ с жена и куче /порода вълкодав, но в умален размер и с всякакви злобни знайни и неясно какви незнайни роднини по майчина и бащина линия /за кучето става въпрос/ в Русе, и, между другото, съм симпатичен, добър, трудолюбив, интелигентен и изключително скромен /те, хората, така казват/ ПроРуски настроен средностатистически Европейски гражданин, старая се да не ме интересува какво Държавата може да направи за мен, а какво Аз мога да сторя за нея /ако заслужава и ако искам/, обичам Руската музика, Руските филми, Руския език /така е от най-ранната ми възраст, когато отговорната задача да ме съзреят като личност имаха Висоцки, Есенин, „Тимур и его команда” и „Ирония судьбы или с легким паром” /за което не съжалявам/ и Кайсиевата Ракия с Шопска Салата /това не помня от кога ми е/, и съм Щастлив, Ама Много Щастлив Човек! /звучи гордо, нали/.

    Малко дългичко се получи изречението, ама ще прощавате… А щом стигнахте до тук, значи сте търпеливи Хора и написаното по-нататък няма как да Ви се Опре, както се казва…

Приятно четене!