Дойдох на този свят обречен
и сигурно така ще си отида.
За нова обич сили нямам вече.
За смърт куражът ми не стига.
„Здравей” да кажа сигурно е късно.
За „сбогом” смелост не остана.
Назад не искам да се връщам –
там ме обвиняват във измяна.
Напред да тръгна – пътя си изгубих.
В мъглата някой ми се смее.
Отсъждам безпристрастно – луд е.
Ако не е, ще полудее.
Усмихвам се на хорската нелепост.
Поспирам, да си събера куража.
И бавно се превръщам в крепост.
За другото след време ще разкажа.
Дойдох на този свят
Коментари:
