Пак се връщам у дома.
Чукам. Никой не отваря.
Сетих се – живея сам.
Кученце да имах барем.
То поне да ме посреща
радостно, че пак се връщам.
Да ми търси разни вещи,
нейде сбутани из къщи.
Чехлите да ми подава.
Да се гушка с мен в леглото.
Посред нощ да си играем.
Да ме води на разходка…
Нямам кученце. Това е.
Скучно, тъжно е самичък.
Искам кученце – приятел.
То поне да ме обича.

Публикувано на Sunday, March 7th, 2010 в 17:07 в категория Стихове. Можете да следите чрез RSS 2.0. Можете да оставите отговор, или да следите от вашия сайт.