Мое мило момиченце,
мое цветенце нежно.
Моя тиха усмивчице,
моя тъжна надежда.
Мое светло прозрение,
моя тайна обречена.
Мое плахо видение
в невъзможност облечено.
Моя болка отричана.
Моя мисъл немислима.
Мое тихо „обичам те”,
безнадежно, безсмислено…

Публикувано на Sunday, March 7th, 2010 в 17:08 в категория Стихове. Можете да следите чрез RSS 2.0. Можете да оставите отговор, или да следите от вашия сайт.