Ей, омайниче сладко,
сестричке мила на батко,
кокошчице на петле порасло,
слънчице на един слънчасал…
Как ми липсваш бе, бебе…
Инвалид съм първа степен без тебе.
Кат маносан ходя и си мечтая
с тебе само да си играя.
Само с теб да си бъдем двама.
И, разбира се, като татко и мама…
И, естествено, като принц и принцеса,
а животът ни да е песен…
Казваш, само мечти това са…
Шегуваш ли се? Не съм съгласен!
Това е съдбата, момиче!
Защото, за добро или зло, се обичаме.
Защото, за добро или не, се надяваме
ей така, заедно да остаряваме,
и, дори попрегърбени баба и дядко,
да се целуваме пак сладко-сладко…
Ей, това не са само мечти прекрасни…
Това е бъдещето!
Не ти ли е ясно?!
Ей, омайниче сладко
Коментари:
