Ей, омайниче сладко

Ей, омайниче сладко,
сестричке мила на батко,
кокошчице на петле порасло,
слънчице на един слънчасал…
Как ми липсваш бе, бебе…
Инвалид съм първа степен без тебе.
Кат маносан ходя и си мечтая
с тебе само да си играя.
Само с теб да си бъдем двама.
И, разбира се, като татко и мама…
И, естествено, като принц и принцеса,
а животът ни да е песен…
Казваш, само мечти това са…
Шегуваш ли се? Не съм съгласен!
Това е съдбата, момиче!
Защото, за добро или зло, се обичаме.
Защото, за добро или не, се надяваме
ей така, заедно да остаряваме,
и, дори попрегърбени баба и дядко,
да се целуваме пак сладко-сладко…
Ей, това не са само мечти прекрасни…
Това е бъдещето!
Не ти ли е ясно?!

Коментари:
:) :D :( :o 8O :? 8) :x :P :| ;) :lol: :oops: :cry: :evil: :twisted: :roll: :mrgreen: