Hi, принцесо несравнима!
Поздрави от нашта зима
към арабското Ви лято,
тъй далечно, непознато…
Искам с две-три прости думи,
без претенции за умни,
да Ви обясня нещата,
случващи ми се в главата.
Представете си сега – неврони,
хиляди, че и милиони –
дрипава, нещастна банда,
неподвластна на команда,
как опитват се да вкарат
мисълта на господаря
вдън горите тилилейски,
тез гаднярчета злодейски…
Да, ама не са познали!
С темерут кат мен едва ли
някакъв успех ще имат.
Аз съм пич! Че и за трима!
Знам с какво да ги преборя,
но, това е друга story…
Тъй… Докарахме я все пак
до оная част, в която
искам да Ви обясня нещата,
случващи ми се в главата.
А пък адски прости те са –
влюбен съм във Вас, принцесо!
То, по хората си ходи.
Човещинка, какво да сторя…
Моля Ви, не се сърдете.
Нещо повече – простете
тези думи еретични
на един глупак себичен.
Той ли е виновен, дето
взехте му ума, сърцето,
та сега седи и мисли
още ли на някой липсва,
и ако е „да” – защо тогава
писъмце не получава…
Ако пък „не” – добре, чудесно,
тъй дори е по-по-лесно…
Само дето няма начин
малко да не си поплаче…
So, приятелко любима.
Поздрави от нашта зима
към далечното Ви лято,
по арабски непознато.
Отегчих Ви, знам. Но нека!
Мен обаче ми олекна…
Човещинка, какво да сторя…
Но, това е друга story…
Hi, принцесо несравнима
Коментари:
