Ще ни мине и тази любов…
И на двамата. Май че е ясно.
Твоят куфар почти е готов.
Аз пък- с шапката… и надясно.
Ти, с капелата, право напред.
До завоя, после наляво.
Няма емоции. Няма шест- пет.
Само разум! Отличници! Браво!
Май ще тръгнем по изгрев, на три.
Ти броиш- аз бързо не мога.
Имането лесно ще разделим-
по сълза и усмивка, за спомен.
И по късче красива любов
всеки в джобчето ще си скрие,
че задуха ли вятър суров
да не настине, да се завие…
Твоят куфар стъкмен е, нали?
Шапката ми май е изпрана.
Трябва хубаво да се наспим,
че утре ще ставаме рано
да си тръгнем от тази любов,
дето дойде, без да ни пита.
Ти готова си. Аз съм готов.
А тя…
ни е адски сърдита…
